Както е известно, всички ЛЗ, независимо дали са в извънболничната или болничната помощ, са регистрирани по ТЗ – било като ЕТ, било като ЕООД, ЕАД и пр. И всички те са сключили съответните договори за дейност с НЗОК, която им я изплаща. Следователно, тогава те би трябвало да бъдат третирани като търговски договорни партньори, а не като субекти, залепени за бюджета на НЗОК, като предприятия на държавен бюджет, вкл. дотации и субсидии.
Тези ЛЗ извършват стопанска (търговска) дейност и не харчат бюджета на НЗОК, а изпълняват медицински дейности съгласно договорите си с нея. И те общуват с нея посредством класическите законови търговски принципи: сключване на договор (договориране), извършване на съответната договорирана дейност, нейното фактуриране за заплащането ѝ, извършване на проверки (контрол) на тази дейност от страна на този, който трябва да я заплати и, най-после – коректното ѝ заплащане (в законоустановените договорирани срокове).
Откъде-накъде тогава НЗОК еднолично ще спуска на ЛЗ, които се сключили тези търговски договори с нея, някакви си нейни “прогнозни бюджети” и “лимити”?!
Да, може и да се сключи договор за определен годишен обем дейности, но тогава трябва да отпадне задължението на ЛЗБП да приемат всеки пациент, който им почука на вратата, освен ако не е спешен (и той също да бъде заплатен по съответния договор).
И след като НЗОК си позволява подобни своеволия, то се налага даването ѝ на съдебните органи.
