Хунвейбино-талибани създадоха порочна система

“До края на 80-те години на миналия век България имаше сравнително добра и стегната здравна система с много добра профилактична част. През 90-те години обаче тя започна да се разпада и да се променя в отрицателна посока.

Първият удар върху системата беше преобразуването на хиляди добре подготвени и районирани лекари от предния фронт – участъкови терапевти, педиатри, АГ и др. специалисти в т. нар. ОПЛ. Настана страхотно объркване в равномерното райониране и осигуряване с гарантирана лекарска здравна помощ на населението.

Нещо, което съществуваше и работеше, бе разрушено изведнъж от хора с хунвейбино-талибански амбиции, които се изживяваха като “новатори” и “реформатори” в онези размирни времена. Вторият удар по хуманността в здравеопазването беше регистрирането на лекарите от предния фронт и ЛЗ по Търговския закон, а опазване здравето на хората е свещено дело, гарантирано от Конституцията и търговията със здравни дейности е недопустима.

Третият удар по добрите здравни грижи беше възприемането на порочен здравноосигурителен модел, превърнал се в един от най-големите и богати монополи в страната, който концентрира в себе си и върти над 3 млрд лв годишно. А там, където има монопол, има и корупция, няма конкуренция и следователно липсва възможност за развитие на системата и достигане на високо качество.

Щом сме възприели солидарния модел на здравно осигуряване, държавата трябва да влезе в ролата си на основния му регулатор и да увеличи бюджетните средства за здравеопазване поне с още 4% от БВП, т. е. двойно. тя трябва да започне да изплаща и пълния размер на здравните осигуровки на хората, които тя осигурява – пенсионери, деца, инвалиди, някои професионални групи и т. н.

Непрекъснато се изтъква, че близо 2 млн души не си плащат осигуровките, а всъщност държавата е най-големият нарушител на собствените си закони, като изплаща само част от размера на осигуровките на тези хора в сравнение със самоосигуряващите се и работещите български граждани. Това също е причина за липсата на средства за качествено здравеопазване.

Друг е въпросът и дали някои категории добре платени чиновници трябва да бъдсат здравноосигурявани от държавата. Има много пробойни, които трябва да се запушат; харчат се милиони без никаква ефективност. Трето – трябва да се търсят начини за демонополизация на здравноосигурителния пазар.

Ако се появят нови здравноосигурителни дружества (разбира се, под стриктен контрол на държавата и гражданското общество), за няколко години качеството на здравеопазването в страната чувствително ще се повиши. Четвърто, КП са порочен инструмент за остойностяване на здравната дейност и трябва да се премахнат, защото чрез тях се източва НЗОК, губят се милиони всяка година, а лечението на хората не е качествено.

Здравните дейности трябва да бъдат остойностени и това да бъде критерий за положените грижи. Трябва най-после да се пристъпи и към въвеждане на електронно здравно досие на всеки здравноосигурен и то да е входът и достъпът в здравната система на страната.

Tags: 

Comments are closed.