От няколко години предлагаме на УС на БЛС да организираме Кръгла маса по заболеваемостта на колегите. Отклик не сме получили и до ден днешен, затова се отказахме да настояваме.
Не беше нужно обаче каквото и да е уващаване на ректора на МУ – Пловдив проф. Стефан Костянев за да се съгласи в най-скоро време да организираме съвместна Кръгла маса по въпросите на лекарската заболеваемост. В нея участие обещаха (също – веднага, без никакви допълнителни увещания!) да вземат и проф. Дрозстой Стоянов и д-р Константин Сапунджиев– техните проучвания и дисертации са именно на тази тема.
Да надникнем в труда на д-р Константин Сапунджиев – “Детерминанти на психо-емоционалното и здравно състояние на лекарите в болничните заведения”. В него се казва:
“През столетията битува мнението, че здравето на лекарите и в по-добро състояние, отколкото на останалото население. Оказва се, обаче, че при голяма част от тях има неглижиране на оплакванията, липса на време, за да се изследват и на доверие у колегите и не на последно място – неудобство да се поставят в позиция на пациент.
Претовареността във всекидневната трудова дейност, материалната й неосигуреност, извънредният труд, нощните дежурства (ще добавим: и недопустимото от всякаква гледна точка продължаване на работата след тях, което е изключително претоварващо!, бел. Т. Н.) и разположението, правят труда на болничния лекар непривлекателен, еднообразен, напрегнат и изтощителен, покачва психо-емоционалното напрежение и води до психическо пресищане (и направо – изчерпване!, бел. Т. Н.). А трябва време и за поддържане на добрата професионална подготовка.”
Интерес представляват някои от конкретните проучвания по въпроса. Оказва се, че неоътветствието между труд и възнаграждение оказват “силно влияние” у 65% от анкетираните, “средно влияние” у 23% от тях и “слабо влияние” у 3%; “не оказва” влияние само у 9%.
Ще се спрем на препоръките, голяма част от които ни се струват много полезни, но едва ли приложими у нас:
Ограничаване броя на дежурствата и разположенията (но за това е необходим достатъчно голям персонал!, бел. Т. Н.); въвеждане на нова организация на работно време с подходящи промени като гъвкаво работно време, намален работен ден и съвместна работа (също – непременно изискване за достатъчно персонал!, бел. Т. Н.); организиране на необходими условия за производствена гимнастика и налични фитнес-уреди (добро предложение – но ЛЗ ще ги купи ли и ще осигури ли помещение за това?, бел. Т. Н.); да се дават на непушачите финансови поощрения (в Япония е така, но тук сме Абсурдистан, бел. Т. Н.); подобряване на психоклимата на работното място (това зависи най-вече от шефа на звеното – отделение, клиника, бел. Т. Н.); регулярно провеждане на профилактични прегледи (задължение на работодателя, но и той едва ли ги извършва за самия себе си, бел. Т. Н.); въвеждане в програмите на студентите-медици на модул за развиване на умения за консултиране по проблемите на уелнес (синдрома на изпепеляването, бел. Т. Н.).
Колегата Сапунджиев правилно се обръща и към МЗ и МТСП с предложение съвместно със социалните си партньори (синдикални и съсловни организации) да внесат поправки в методиката за комплексна оценка на работата на лекарите с цел подобряване условията на работното им място и режима на труд и почивка, както и да се разработи програма за превенция и подобряване на психо-имоционалния и здравен статус на лекарите (от дългогодишен опит знаем, че програмите на МЗ рядко стигат до успешно изпълнение, бел. Т. Н.).
След всички тези наши коментари ще си позволим да добавим още, че нееднократно сме предлагали на
УС на БЛС още нещо:
Да обособи отделен Фонд “Здравеопазване на лекарите”, който да осигурява профилактика, лечение, консумативи и възстановяване на колегите, които чинно и почтено си плащат задължителния членски внос.
Но кой да ни чуе…
