“Трябва да създадем цивилизация на Любовта!”, казваше папа Йоан-Павел II.
“Не се навеждам да вдигна камък, хвърлен по мен”, казвал папа Йоан XXIII, “Българският папа”, който е бил посланик на Ватикана у нас.
На Томина неделя двамата бяха канонизирани.
Но кои и къде са нашите светци?
Не говоря за тези, които вече не са между нас, като професорите Константин Чилов, Стоян Белинов, Михаил Протич, като академиците Константин Пашев, Илия Томов, Чудомир Начев и ген. Григор Мечков? Говоря за живите ни съвременници.
Защо сред тях нямаме колеги, които да поведат съсловието, без да питат каква заплата, облаги и отличия ще получат и в какви далавери ще участват? И за които честта, квалификацията и достойнството (в т. ч. и заплащането на труда му) на съсловието трябва да бъдат приоритет, да му се посветят – както Левски се е посветил на народа си, без да мечтае за постове.
Ще съм ви благодарен, ако ме опровергаете.
