XII Национален конгрес по клинична микробиология и инфекции

Медицината няма успех без микробиология.

За 12-та поредна година, със завидно постоянство и професионализъм, проф. Тодор Кантарджиев, създател и председател на Българската асоциация по микробиология, организира Конгрес по клинична микробиология и инфекции и събира на едно място микробиолози, епидемиолози, бактериолози, вирусолози, миколози, паразитолози и инфекционисти от цялата страна. Защото няма успех в съвременната медицина, който да не е свързан или да е възможен без съдействието на клиничната микробиология.

В много клинични области най-масовата патология е инфекциозната или е следствие на прекарани инфекции или антигенно дразнене. (За съжаление, расте броят на лекарите, които изписват антибиотици без въобще да се замислят срещу кои микроби на конкретния пациент се борят…). В това отношение впечатление прави работата на Националния референтен център “Микробна лекарствена резистентност и антибиотична консумация”, който функционално обединява специалисти, проучващи бактериалната, микотичната, вирусната и паразитологичната резистентност и нейното разпространение, в тясно взаимодействие с лекари, клиницисти и ветеринари, тясно свързани с проблематиката.

 

Както винаги, и този път (в НДК/София) бяха изнесени десетки доклади, съобщения и постери, съдържанието на някои от които накратко ще разкажем тук.

Според доклада на Националния референтен център “Сексуално предавани инфекции и вирусни хепатити”) , всеки ден някъде по света над 1 млн души се заразяват от СПИ; най-съобщаваната от тях за ЕС е урогениталната хламидийна инфекция (ок. 350 000 нови случая годишно), следвана от гонореята (32 000) и луеса (ок. 18 000).

Половината от този 1 млн новодиагностицирани (т. е. 500 000 души) са се заразили от лечими СПИ (гонорея, хламидиаза, луес и трихомониаза); 536 млн живеят с нелечимия херпес-симплекс вирус-2; 291 млн жени – с човешки папилома-вирус, а 40 млн – с ХИВ-инфекция.

Коментар. Всъщност, тези цифри са само официално регистрираните; без съмнение те са няколко пъти по-високи, защото много от заразилите се с някоя венероза се лекуват в частни кабинети или дори сами, което крие огромен риск от хронифицирането им.

 

Националният референтен център “Респираторни инфекции и туберкулоза” е установил, че в сравнение с предходните 2 сезона, грипната епидемия 2013/2014 се характеризира с по-висока заболеваемост, по-кратка продължителност, умерена интензивност и доминиране на пандемичните грипни вируси A(H1N1)pdm09 A(H3N2).

От Националния референтен център по зоонози с епидемичен риск докладваха за само 1 случай на туларемия и 1 на антракс за 2013. диагностицирани са 36 случая на ехинококоза и е проучен взрив от трихинелоза, засегнал 13 души. От остра Ку-треска са доказани 22 спорадични случая.

Относно морбили бе подчертано, че, макар и ваксинопредотвратимо, това заболяване представлява проблем, доказателство за което са 4-те взрива и 6 огнища, регистрирани през 2013 г., като неимунизираните са 79%, предимно сред ромското население (86%).

Коментар. Ето защо детските надбавки в подобни семейства трябва да се дават на тези от тях, които имунизират децата си!

 

Отбелязано бе и рязкото увеличение на ХИВ-1 сред венозните наркомани; те съставляват 25% от всичките близо 1600 регистрирани ХИВ-позитивни българи (над 300 от тях починаха). 21% от изследваните спинозни наркомани имат ко-инфекция с хепатитния вирус В, 90% – с хепатитен вирус С, а близо 20% – едновременно и с двата…

 

Бе отбелязана и 100-годишнината от рождението на Джонас Солк – човека, който спря детския паралич! Той е роден в Ню Йорк, в семейство на руско-еврейски имигранти. Отличен ученик, завършва гимназия още 15-годишен. Следва медицина в Ню-Йоркския университет, където среща великия Томас Френсис-младши, вирусолог и епидемиолог, откривателя на грипния вирус.

Дипломира се през 1937 г и продължава да работи с Френсис, вече в Мичиган. По време на Втората световна война двамата разработват ваксина срещу грип. През 1947 г. се премества в Питсбъргския университет. От 1951 г. изобретява ваксината срещу полиомиелит, като размножава неговия вирус върху тъкан от маймунски бъбрек, след което го инактивира с формалдехид.

За учудване, е номиниран за Нобелова награда и за член на Националната академия на науките – но не е одобрен… По същото време 2 полски евреи, имигранти в САЩ – Алберт Сейбин и Хилари Копровски, поотделно създават живата полиомиелитна ваксина. По-имуногенна обаче се оказва ваксината на Сейбин; тя е лицензирана в Съветския съюз; акад. Михаил Чумаков организира промишленото ѝ производство, масово я прилага в необятната страна и… почти напълно ликвидира полиомиелита в световен мащаб!

Но рискът от възвръщане на паралитичните свойства на селекционирания ваксинален вирус на живата ваксина съществува. Затова Федералната консултативна комисия по здравеопазване в САЩ препоръчва през 1999-2009 връщане към “убитата” ваксина.

Солк умира през 1995 г.

Tags: , , , ,

Comments are closed.