Тридесетте жители на с. Клепало на 40 клм от общинския център Струмяни и на 50 клм от Сандански, в Малашевската планина ще излязат на протести, ако не им бъде осигурен лекар.
/съобщение в zdrave.net/
Правото на достъпна и качествена медицинска помощ е общочовешко, то е залегнало и в Конституцията, но е само на хартия. И бездомните кучета получават лекарски грижи, какво остава за хората, откъдето и на каквато и възраст да са те. Навремето всички лекари след дипломирането си бивахме задължително разпределяни за 3 години там, където ни определеше държавната комисия; чувствахме се като крепостни, но пък не сме плащали нито лев за следването и като че ли държавата имаше известни основания.
Сега 90% от новозавършилите лекари мислят само за чужбина; едва 5% от българските лекари са на възраст под 30 години. Не след дълго, може би само след 10 години, не само по малките селца, но и в общинските градове няма да има лекари, които да се грижат за хората. Не само че нацията ни се стопява, но и застарява, а възрастните хора имат поне 3 хронични заболявания.
Един лекар би могъл да посещава това, а и други подобни села прим. веднъж седмично, дори – месечно и да им носи лекарства.
Но на този лекар трябва да се плаща, нали? Отдавна свърши времето на безплатната медицинска помощ. С пълно право той ще иска да му се плати бензинът, амортизацията на колата, стойността на лекарските дейности (прим. 20-30 лв за преглед, 5 лв за мускулна инжекция, 10 лв – за венозна и т. н.).
Ще кажете: кой ще му ги даде, хората са бедни. Ами на елтехника нали също си плащат, и на водопроводчика – също? Дали общината, дали Касата (ако бъде включена тази дейност в НРД, разбира се – но е малко вероятно). Съчувствам на тези изоставени и от Бога, и от държавата хора от Клепало, но колкото и да протестират, няма да намерят лекар, който е готов да пука гумите на колата си за безплатна самарянско услуга, колкото и състрадателен да е. Времената са други, няма ги братятя светци Дамян и Козма Безсребреници.
Аз също съм бил и селски лекар (с. Ръжена, Казанлъшко); спях на втория етаж на Здравната служба. На първия ми беше амбулаторията, в дъното ѝ – аптечен шкаф, който редовно зареждах от една аптека в Казанлък. И след като си преглеждах пациентите, им продавах лекарства, вместо да ходят да ми изпълняват рецептата в Казанлък или Стара Загора. За тази извънредна дейност получавах 30 лв допълнителни. Задето спя на село и съм на разположение на хората – по 1,50 лв на вечер, сиреч – още 45 лв месечно.
ТКЗС-то ми беше дало 5 дка царевица. Разбира се, не я окопавах, нито поливах, но като я оберяха, ми плащаха стойността. Кметството се грижеше за отоплението и осветлението ми; не плащах телефона и електричеството. Бях наставник на фелдшерите от 4-5 околни села; ако ми искаха консултация, я давах; идваха да ме вземат с колите си (защото аз нямах) и си ме връщаха обратно. Но пък в тези села нямах проблеми: фелдшерите имунизираха децата, грижеха се за възрастните; всеки беше доволен.
Със здравната “реформа” се отне правото на лекаря да продава лекарства; това беше много тъпо!! Но баш-реформаторът, каксто знаеше, беше зъболекарят Семерджиев, в чиито ръце не е умирал нито един човек, а гуруто му – икономистът-премиер Костов, с “лице на мавър и душа на булдозер”, по израза на Ива Николова. Така се затри здравеопазването по селата, унищожи се и човечността. Кой знае защо, спряха и обучението на фелдшери; а те вършеха много работа по селата и в “Бърза помощ”; бяха и непретенциозни, а и нелошо обучени. Както се казва, можеха да мерят кръвно, да го ноктролират с лекарства за снижаването му, да поставят елементарни диагнози на тежки, лесно разпознаваеми заболявания като пневмония, инфаркт, инсулт.
Не само жителите на с. Клепало, но и на всички 5 хиляди села и десетки малки градове в България могат да протестират срещу затриването на здравеопазването у нас.
