Продължаващото обучение е неразривна част от практиката на западните лекари. Дори и взелите специалност трябва да я защитават (и, ако не могат – я губят!) чрез набиране на прословутите кредитни точки – с посещение на научни форуми, участие в тях, четене на научни статии и пр.
В недалечното минало един търговец на мазут и собственик на печатница измудри наредба, наивно подписана от тогавашния безличен министър Славчо Богоев за продължаващо обучение, която изискваше от българските лекари да набират 150 кредитни точки за 3 години; без значение откъде са взети (чети: купени) те и, най-важното – без никакви санкции в случай, че не бъдат набрани. Целта, разбира се, беше ясна: въпросният неукротим съсловен вожд да продава (за 10 лв!) книжките, в което те да бъдат вписвани.
Най-после, след дълго колебание, отлагане и неясни предтексти, отиващото си ръководство на БЛС склони да проведе I (първа! – 25 години след възстановяването му!!) Научно-практическа конференция, в Равда, непосредствено след провеждането на Извънреден Събор за обсъждане на НРД/2015 г.
Тя ще носи 14 кредитни точки.
Това фактически представлява едно възраждане на традицията, положена преди… 90 години: БЛС да провежда научни конференции… Почти цял век е било нужно, за да се върнат – трудно и мъчително – българските лекари към официалното си следдипломно обучение, организирано от съсловната им организация. Което всъщност трябва да бъде основната й функция и задължение!
Не бива да пропускаме усилията на председателя на СБМС проф. Васил Хаджидеков и на предшественика му, почетния председател на СБМС проф. Тодор Попов за създаването и организирането на тази конференция.
Основната тема е “Спешни състояния в медицината”. В програмата са включени лекции по кардиология, педиатрия, ендокринология, хирургия, а също и, макар и извън темата – деонтология.
Лектори са:
Професорите-хирурзи Димитър Стойков (“Остър хирургичен корем”); Бойко Коруков (“Перитонит”); Александър Червеняков (“Илеус”); Евгени Белоконски (“Остър кръвоизлив от горния гастроинтестинален тракт”); Росен Маджов (“Остър холецистит”); Божидар Хаджиев (“Остър апендицит”) и доц. Георги Гърбев (“Остър кръвоизлив от долния гастроинтестинален тракт”);
Професорите-педиатри Пенка Переновска (“Рискови чужди тела”), Владимир Пилософ (“Интегрираният медико-социален подход – голямата липсва в обгрижването на децата с хронични заболявания в България”); Мирослава Бошева (“Хранителна алергия”); Валерия Калева (“Комплексно лечение на деца с таласемия и хемофилия”) и доц. Христо Мумджиев (“Късно проследяване на рискови новородени”); а вирусологът доц. Павел Теохаров ще говори за профилактиката на хепатит В;
Многобройни са темите и по кардиология – от “Остър коронарен синдром” през “Лечение на остра и хронична недостатъчност” до хирургично лечение на острите дисекции на гръдната аорта, при остро нарушение на мозъчното и на венозното кръвообращение. Лектори тук са професорите Генчо Начев и Тодор Захариев, както и видни наши млади кардиолози.
Също млади, но подготвени са лекторите по ендокринология, където темите са “Диабетна кетоацидоза”, “Адисонова криза”, спешни състояния в тиреоидологията, при заболявания на надбъбречната медула и при хипер- и хипо-калциемия”.
В модула “Деонтология” с лекции ще участват основно преподаватели от ФОЗ (проф. Сашка Попова, доц. Добринка Радойнова), както и деятели на БЛС (доцентите Златица Петрова и Юлиана Маринова, д-р Петко Загорчев и д-р Боряна Парашкевова).
Заповядайте, колеги!
Не само да слушате – но и да участвате със споделяне на своя опит, с даване на мнения, препоръки а, ако е нужно – и с критични бележки.
Защото Медицината не е само клинични пътеки, делегирани бюджети и надхитряне с Касата-монополист.
Тя е, най-вече – квалификация. Това е в интерес както на Пациента, така и на Лекаря, защото по-добрият трябва заслужено да получава и далеч повече от този, чиито знания стоят на една и съща точка от държавните изпити.
