Спомени, спомени…

С удоволствие прочетох документално-публицистичната книга “Незабравимите софийски професори по медицина”. Заглавието е много точно – много от героите в нея наистина са незабравими за нас, студентите на Софийския медицински институт.

Пред мен се явиха техните образи. Напр. – на проф. Владимир Марков, микробиолога, който захвърля и тъпче с крака шапката на студента, само защото той се е осмлелил да я постави, мокра от дъжда, на бюрото му. Спомням си как в първия семестър на далечната 1947 г. слушахме лекциите по биология на проф. Матоди Попов в кино “Цанко Церковски”. Изтръпнах, когато в края на лекцията си той каза: “Нека заповяда Лисенко в нашата лаборатория и ние ще му покажем с математическа точност кои от очите на поколенията на мухата дрозофила меланогастер ще бъдат черни, сини, зелени, оранжеви…” Смели и незабравими думи на един безстрашен и велик учен! И това – в страшните сталински времена!!

Каква гражданска доблест и смелост!

По анатомия слушахме лекции при професорите Димитър Каданов, Милко Балан и Георги Гълъбов. Именно той ме изпита. Не можах да кажа почти нищо за шийните фасции. Тогава той ми каза: “А утре в практиката си може да заколиш човек.-..”, и ме скъса; съвсем справедливо.

Приятни бяха лекциите на проф. Балан по силанкология (анатомия на вътрешните органи). Той усещаше кога аудиторията е изморена и дори малко отекчена, та, за да ни разведри, ни разказваше нещо весело. Напр., когато е бил военен лекар, една сутрин, както винаги, тръгнал с колелото си към Военната болница. Всеки, който го срещал, започвал да се смее. Погледнал се във витрината на един магазин, па се засмял и той: облечен в цивилен костюм, си сложил фуражката…

По хистология ни преподаваше проф. Асен Хаджиолов, изключителен лектор, много човечен и достъпен. Той ни даваше кураж по следния начин: “Не се страхувайте. Едно магаре да завържеш под часонвика на входа на болницата, за шест години и то ще се дипломира…”.

В началото на 1948 г. в Медицинска академия “Вълко Червенков” бе създадена Катедра “22”, с основател и ръководител проф. Здравко Мицов (съветски възпитаник). Ние бяхме първият випуск на тази странна катедра, задачата на която беше за 3 месеца от нас да се подготвят пълноценни бойци.

С удоволствие си спомням лекциите по хирургия на проф. Владимир Томов, които всеки път завършваха с възторжени аплодисменти. А колко мили спомени имам от Катедрата по обща патология! Учехме от учебника на проф. Кърджиев, изпитваше ни проф. Михайлов. Най-висок успех имахме именно по патология, защото 80 препарата се въртяха непрекъснато на филм преди сесията.

В книгата е пропуснат проф. Цветков – скромен, но много точен ерудит в своята област – хигиената. Неговият учебник бе написан на циклостил, съперничеше на учебници по инфекциозни болести.

Сигурно има и други пропуски, но авторът умело и точно е съумял да пресъздаде образите на своите герои, като ги е поставил на съответното място и време; освен това се е изразходвал до крайност, когато става въпрос да даде плът и кръв на своите цели и намерения. Става въпрос за създаването на съсловните ни празници.

Той има за свой кумир проф. Константин Чилов.

Позволявам си тук да спомена и своя кумир – проф. Славчо Давидов. Роден в Кюстендил, завършил медицина и след това стоматология в Хале, където се хабилитира като доцент, той се връща в България. След много преодоляни препятствия става един от основателите (1942) на Зъболекарския отдел към МФ – София. Създава и завежда Катедра по оперативно зъболечение и ортодонтия. Немислимо би било да се говори за българска стоматология, ако не се спомене името на проф. Славчо Давидов, който е освоноположникът на Стоматологичния факултет и учител на всички негови професори; автор е и на безброй трудове, между които неповторимият учебник по хирургична стоматология. Мисля, че е единственият в света, който конструира цяла долна челюст от пластмаса (на боец от войната, след като собствената му мандибула е била откъсната от огнетрелно нараняване).

Съвсем в края искам да кажа, че авторът на въпросната книга, като летописец на медицинска тематика, е недостижим. Публицистиката е спечелила повече, отколкото медицината е загубила, след като той си е сменил професията…

 

Д-р Кирил Петков, стоматолог, гр. Дупница

Tags: , , , , , , ,

Comments are closed.