Най-известният хирург в началото на ХХ век у нас е д-р Асен Петров (р. 1862, Плевен). Завършил медицина с пълно отличие в Монпелие през 1889 и специализирал хирургия в Париж и Виена, той започва работа в Александровска болница през 1892 г. като ординатор – първоначално в Очното, след няколко месеца – във Вътрешното отделение; още следващата 1993 г. се прехвърля в хирургичното.
Основава и оглавява Хирургичното отделение на Пловдивската първостепенна болница (1896 – 1898), след което прави същото и в Александровската болница, чието ХО оглавява от 1898 до кончината си през 1929 г.
Д-р Асен Петров поставя началото на неврологичната, стомашната и пластичновъзстановителната хирургия, както и на антисептиката и реанимацията.
Той разработва различни проблеми в областта на коремната, съдовата, черепно-мозъчната, лицево-челюстната, шейната и ортопедичната хирургия (тогава хирургията и ортопедията не са разделени); дори и в оперативната гинекология! Пръв въвежда обеззаразяването на персонала с измиване и изплакване на ръцете с 1% сублимат; използването на памучни ръкавици, дезинфектирането на оперативното поле с йод-бензин и йодова тинктура (в резултат смъртността рязко спада до невижданите 1,75%!); обезболяването с хлороформ и въздух.
Пръв в България извършва и: стомашната резекция по Билрот; свободната кожна пластика по Тирш; реконструктивната ринопластика; дебелочревните резекции и затваряне на фистули на тънките черва; ортопедичните операции кръвно наместване и метална остеосинтеза на счупени ключици, рефрактура и зашиване с тел на неправилно зарастнала бедрена кост и артропластика при тежка артроза на тазобедрената става; резециране на целия ляв дял на черния дроб.
През 1918 г. ръководителите на току-що създадения МФ го избират за първия наш професор по хирургия, но изборът му не е утвърден от Академичния съвет на Софийския университет. Омерзен, 2 години по-късно получава тежък фатален инфаркт… (Но за пръв път ли ние, българите, сами унижаваме или дори направо унищожаваме най-достойните си и заслужили хора!? Уви, това е съдбата на повечето талантливи българи…).
“Д-р Асен Петров е велик български хирург! В летописите на българската хирургия името на този великан ще остане записано на първо място!” – заявява на гроба му д-р Параскев Стоянов.
Именно него избират и утвърждават за първия наш професор по хирургия. Проф. Параскев Стоянов е родом (1871) от Гюргево. Баща му е сподвижник на хъшовете. Полиглот (владее 11 езика!), с лекота следва медицина последователно в Париж, Женева, Букурещ и Вюрцбург, където се дипломира. Специализира хирургия и урология в Париж, Берлин, Хайделберг, Лайпциг, Лозана, Берн, Виена и Букурещ. Мечтата му е “да обучавам хиляди ръце на хирургичното изкуство”. Основоположник на българската хирургия: написва първите наши учебници в тази област – “Обща хирургия”, “Специална хирургия”, “Оперативна медицина”, “Хирургична диагностика и семиотика”, “Ръководство по анатомия”, “История на хирургията”. Създава също и физиотерапията, таласотерапията и морелечението, основава детския морски санаториум и Аквариума във Варна. На практика няма почивни дни. На 69 години го сполетява мозъчният инсулт…
Създадената от проф. Параскев Стоянов Първа хирургия (която днес заслужено носи неговото име!) дава на България редица знаменити хирурзи: професорите Гочо Москов (1891, Севлиево – 1942); Георги Капитанов (1900, Пловдив – 1979); Бойчо Бойчев (1902, Лом – 1971; патриархът на българската ортопедия и травматология); Марин Петров (1904, София – 1981, син на Асен Петров); Антон Франц Червенаков (1908, София – 1984), Ганчо Ганчев, Радослав Гайдарски и др.
Днес ръководител на славната Първа хирургия (Клиниката по обща и чернодробно-панкреатична хирургия) е проф. Виолета Димитрова, национален консултант по хирургия. Специализирала е лапароскопска хирургия в Германия, чернодробна – във Франция. Извършва първата у нас чернодробна трансплантация от трупен донор. Неотдавна тя бе удостоена с най-високото професионално-съсловно звание “Лекар на България”, което се присъжда от МЗ, Национален Алианс “Живот за България”, Съюза на учените в България, Съюза на българските медицински дружества и в. “Български лекар”.
Ето някои от разсъжденията й:
“Какво значение имат титли и длъжности? Просто имаш работа, която трябва да вършиш всеотдайно и да можеш да гледаш колегите и пациентите си в очите. Това за мен е Хирургията.”
“Не всеки пациент може да разбере какво си направил за него и какво ти струва това. Но благодарността на пациента не ми е движещият мотив в работата.”
“Никой не е вечен и се мъча психологически да подготвя хората, които си тръгват, за последния им Път – да вървят по него по-леко.”
“Мъча се да правя добрини, но едва ли винаги успявам…”
“Хирургът винаги дава повече, отколкото взема. Той трябва да е по-различен от другите лекари, духовно по-възвисен и богат, да гледа отвъд дребните неща, да бъде по-интуитивен и по-справедлив.”
“Чернодробните и особено жлъчните операции са “часовникарски”, защото анатомичните варианти на жлъчните пътища и особено на холедохуса и папила фатери са интересни, безбройни и изискват оригинални и смели творчески решения.”
“Уморява ме не хирургията, а организационните простотии в нашето здравеопазване.”
“Хирургията е за цял живот, за хирурга няма пенсия!”
Честита награда и за много години на проф. Виолета Димитрова!
