Навършиха се 6 десетилетията от заспиването във вечен сън на един от най-великите синове на България и Родопите, символ на българската медицина – чл.-кор. проф. Константин Чилов (1898 – 1955).
Още има живи славейновци, които помнят как цялото село е пренасяло ковчега с тленните му останки от камиона, закъсал в дълбоките преспи край Виево. Било е тъмна мразовита нощ, но никой не сещал студа. Всички оплаквали най-обичния син на Славейно. Той толкова е бил привързан към родното си село, че когато излизал в лятна отпуска, неизменно се връщал при него и е лекувал безплатно своите земляци; нито веднъж не е ходил на море, поне да го види.
Със своите 250 научни труда по всички области на вътрешната медицина (кардиология, гастроентерология, ендокринология, пулмология, хематология, дори паразитология), вкл. 2-та фундаментални тома “Вътрешни болести” (3-тият е останал недовършен поради ранната му кончина) и 5-те издания на “Клинична лаборатория” (безспорно той е създател на тази специалност у нас), проф. Чилов ще остане завинаги вписан в златните страници на родната и европейската медицина, защото пръв у нас прокарва мост между тях.
Щастливи сме, че през 1998 г. създадохме отдавна станалите емблематични “Чилови дни”, с научна сесия и помен край гроба в родната му Къща-музей, с връчване на оригиналната Награда “Проф. К. Чилов” на виден наш клиницист, че удостоихме Славейно с несрещаното никъде другаде по света звание “Свещено място на българската медицина” (оттам са произлезли още 80 лекари).
Тази година, по време на 18-тите “Чилови дни” на 30 май, събота, ще организираме също и Първата Научна сесия по геронтология и Първия Нац. Събор “Възрастта не е порок”.
Да бъде вечна паметта на проф. Чилов!
