Двадесет и пет художествени публицистични текста върху различни етични, морални и социални теми, касаещи отделния човек и обществото, публикувани в последните пет години, в по-голямата си част на страниците на писателския вeстник „Словото днес“ и на лекарския „Quo vadis“.
При прегледа им се вижда, че написаното преди време е актуално и сега, т.е. нищо не се е променило в нашия, изпълнен с абсурди и разочарования живот. Тъжната равносметка на автора от преживяното и споделеното в книгата е, че гласност има, чуваемост няма. Надеждата някой да чуе и да промени нещо в себе си и в другите е основанието за събирането им в отделна книга.
Текстовете са изпълнени с непримиримост с неправдата и недъзите на политическата система и обществото. Накрая авторът обобщава веруйто си за битките и пораженията по повод видяното в Сараево – „…всяка победа е нечие поражение. Има смисъл само победата над себе си“.
