Академик Дамян Дамянов: „Будители, наука, образование“

Трудно се пише за подобна монография, която съставлява синтез и равносметка на един зрял човек, чийто живот десетилетия досега – дай, Боже, и още дълги години занапред! – е изпълнен единствено с творение, спасяване на живот, вдъхване на надежда.

Единственият наш хирург-академик, известен също и с неуморната си съсловна дейност. Председател на Съюза на учените в България и на най-масовото здравно неправителствено сдружение Нац. Алианс “Живот за България”, както и (съвсем доскоро) – на Българския хирургически съюз, а отскоро – и зам.-председател на БАН, автор и редактор на десетки научни монографии и статии, той завинаги си запази свое собствено автентично място в историята на хирургията и на медицината.

Ще си позволим да цитираме част от предговора, написан от акад. Антон Дончев:

“Поемам отговорността да посоча своя избор на пример за съвременните младежи: Дамян Дамянов. Той е лекар. Той е и учен, и общественик, и ръководител. Той е академик. Но преди всичко е лекар и хирург. Той е от отряда войни, които българите са изпратили да посрещнат смъртта. Всеки ден той свежда глава и протяга ръка за помощ на човек, изпаднал в беда. Той гледа смъртта в очите и й казва: “Оттук няма да минеш!”.

Наистина, странно е, че обществото свали тогите от плещите на лечителите. Преди те винаги са били жреци, превръщани дори в божества. Има безброй светилища, наречени на името на лечител, въздигнат в Бог. Да, нашите лекари са хора като нас. Дамян Дамянов ни кара да си спомняме, че службата в борбата със смъртта всъщност е служение в храм. Дори белите или зелените одежди, чистотата и редът, би трябвало да ни напомнят, че пред нас стоят жреци.

Трябва да научим младите хора да отварят място в съзнанието си за образите и делата на хора като Дамян Дамянов. Там те ще намерят много красота, много вяра и много упоритост. Полека-лека те с учудване ще разберат – и ще повярват, че всичко, върху което личи печатът “Ръка Дамянова стори”, наистина е направено от един човек. И ще проумеят, че мнозина от хората, които срещат, са спасени от Ръката Дамянова.

Малцина вероятно ще прочетат това, което тази ръка е написала. Но колцина от тях ще си кажат: “И аз тръгвам по пътя на Дамян Дамянов, пътя към храма; колкото и да е труден, той е славен.”?”

Много са темите, на които акад. Дамянов се спира в своята монография. Ние ще се спрем само върху здравеопазването.

“Най-големият проблем на нашето здравеопазване е хроничното му недофинансиране. Не може съседни и по-бедни от нас страни като Македония на пр. да отделят 8% от своя БВП, а Гърция – над 9%. Пред нас е и Албания. Това показва, че здравеопазването не е приоритет в нашата страна.”

Акад. Дамянов се спира подробно върху проблемите с НЗОК, НРД, лекарствоснабдяването, продължаващото обучение, отлива от хирургичната специалност, неосигурените граждани, липсата на икономически стимули за ефективност, преструктурирането на болниците, липсата на регистър на лекарите в МЗ, контрола върху здравната система.

Ето и обощнението му: “От няколко здравни министри вече очакваме да направят последователно здравна реформа. Моделът тръгва при един министър по един начин, идва следващият – сменя модела частично или дори напълно. Водещи фигури в държавата говорят за тези неща, дават интервюта, организират обществени дискусии (лично аз съм организирал поне 5-6). Имаме досега общо към 30-40 обществени дискусии, където говирим едни и същи неща, дъвкани и предъвквани. И нищо не се случва. Стои някаква управленска сила, която води политиката по свой си начин. А хората, болестите и проблемите са едни и същи. Това изморява. Това ни поставя в положението на обезверено поколение на средна и в напреднала възраст. Ние вече не виждаме никаква надежда! Лошото е, че това обезверяване и липсата на сигурност и ясен план за развитие тласка младите навън от България.”

Напълно споделяме горчивината му…

Tags: , , , ,

Comments are closed.