Втори юни
Как си, Христо? Събра ли се вече с Венета?
Тук животът е глупав. Ежедневно си крета.
Вече зная и аз за какво се умира.
Свобода ли? Струва две кебапчета с бира.
Дали гледаш отгоре с небесната чета?
На Околчица – дъжд. И разгонени псета.
На Околчица – срам. Имаш много поклонници.
Генерали и лумпени, политически конници.
Живи трупове жалят за мъртвите, Христо.
Всенародната кал дне се кланя начисто.
Цветове… Гласове… Знамена… Шарения…
Обищания светли… И помия до шия.
Как се люби и мрази? Там пишеш ли нещо
или вече не искаш дори да се сещаш?
Много здраве от мен на небесната чета.
Във дванайсе завийте и вие, момчета.
И станете на крак, и за вас помълчете.
2 юни си струваше всичко, поете.
Яна Кременска
