Както е известно, БЛС е с ново ръководство. Още преди Събора се чуха разумни гласове от председателите на РЛК в страната:
“Организацията ни трябва да има характер! Сегашният ѝ статус не е добър.Никой не се съобразява с нея, гласът й не се чува, няма доверие и сред членовете ѝ. Просто няма рефлекс от управляващи и законотворци към БЛС. Ние сме разбити…” (Проф. Радослав Радев, РЛК – Варна);
“БЛС трябва да върви към честност, да се говорят точните неща – нищо повече.” (Д-р Росен Айков, РЛК – Враца);
“БЛС още по-смело трябва да се намесва в регулаторните процеси, а не както досега – да бъде ицолиран от решенията на различни важни за гилдията проблеми.” (Д-р Светослав Дачев, член на УС на РЛК – Русе);
“Ние вървим все по-надолу. Прекалено много отстъпваме на политиците и от една водеща фигура в обществено-политическия живот се превърнахме в придатък, с който не се съобразяват. По места имахме позиции, но функциите ни постепенно намаляха. (д-р Антон Въжаров, Председател на РЛК – Русе);
“Новите ни шефове трябва да “ударят” по масата на господа политиците!” (Д-р Владимир Велков, РЛК – Монтана);
“Проблемите са сериозни, а само си ги приказваме помежду си. БЛС трябва да стане организация, която да не е само “членски внос”, а наистина да ни защитава морално-етично и финансово. И да помисли за кадрите!” (Д-р Валентина Манолова, РЛК – Шумен).
Да, “Кадрите решават всичко”, прав е бил Сталин…
Защо тогава УС на БЛС не разглежда неколкократните ни предложения към него относно повишаване на духовността и авторитета на съсловната ни организация?