“ЕДИН ДОСТОЕН ЖИВОТ”
“Ако Родината ни страда, не може да има щастлив живот!”
Медицински Университет – София издаде книга за живота и делото на дългогодишния ръководител на Катедрата по биология и здравен министър акад. Радой ПОПИВАНОВ. Като благодарим на инициаторите акад. Ваньо МИТЕВ и проф. Алексей АЛЕКСЕЕВ публикуваме малка част от нея. Нека да си спомним за достолепния биолог, преподавател и държавник, за неговия благ тон, човеколюбие, колегиалност, висок интелект и нетърпимост към всяко насилие.
“Радой Петров ПОПИВАНОВ е роден на 9 август 1913 г. в гр. Плевен. В родословното дърво на неговата фамилия присъстват българи-възрожденци, доказали своя патриотизъм в събития като Велчовата завера или действията на четата на Капитан Дядо Никола.
Прадядо му поп Иван Лясковчанина е заклел въстаниците от Велчовата завера през 1835 г. Името на другия му прадядо поп Стоян Брусев (също по бащина линия) е издълбано върху паметника на четниците на Капитан Дядо Никола край Габрово.
Бащата на Радой е полковник Петър Попиванов, раняван 5 пъти през войните, софийски окръжен управител и близък съратник на Ал. Стамболийски и Райко Даскалов, осъден след 8-юнския преврат на 15 години затвор, амнистиран по-късно, но интерниран и подлаган на репресии.
Майката Иванка Ичова Сиракова произхожда от будно семейство от с. Угърчин, Ловешко, завършила френски колеж в София. Брат й Радой, по-късно генерал, отличил се в Балканските войни, е един от първите възпитаници на Военното училище в София и на Генерал-щабната академия в Торино. И трите деца на Иванка още от най-ранна възраст научават от нея френски език и впоследствие получават висше образование.
Още като студент в Софийския Медицински факултет, Радой Попиванов показва не само отличен успех, но и ярко изразен интерес към социалните проблеми. Като активен член на академичното дружество на БЗНС той е един от организаторите на стачката на студентите-медици през 1937 г. за отстояване правата на стажант-лекарите. През същата година видният български биолог проф. Методи Попов му възлага теза за докторат на тема “Кръвногрупови и антропологични изучавания върху 1000 българи” която той успешно защитава.
Получените данни недвусмислено подкрепят становището на Методи Попов, че в кръвногрупово отношение българите са близки със славянските народи, с някои средноевропейски народи, с фините, датчаните, немците от Гданск и Краков. В края на 30-те години на миналия век тези резултати са използвани като фактическо доказателство срещу поддръжниците на теорията за “чистите раси” и то във време, когато въпросът освен научно е имал и остро политическо звучене.
Вече дипломиран, той отбива военната си служба в Школата за запасни офицери в София, работи като участъков лекар в с. Българене, Свищовско. По предложение на проф. Методи Попов през април 1942 г. е избран за асистент по обща биология към МФ на СУ- С оглед рещаване на някои медико-генетични проблеми на Биологическия институт е командирован да работи през свободните си от занятия със студентите дни в завежданата от доц. Константин Чилов знаменита Университетска вътрешна клиника, където по-късно получава и специалност по вътрешни болести.
…Изследванията върху резус-фактора, потвърждаващи вече изработени негови собствени концепции и очаквания, то довеждат до създаване на оригинален метод за профилактиката на развитието на хемолитичната болест на новороденото (1951-2 г.). Чрез инжектиране на микродози групово-несъвместима кръв у жени, претърпели в миналото многократни аборти, той успява да постигне десенсибилизация.
Тези резултати намират приложение в практиката за производство на анти-Rh серуми и по този начин за профилактика на хемолитичната болест на новороденото.
…Ползотворната изследователска дейност на акад. Попиванов бе прекъсната – за безкрайно съжаление на цялата ни научна общественост и най-вече на самия него, с назначаването му през 1977 г. за министър на народното здраве, на което той не можа да се противопостави, воден от своето чувство на патриотизъм, стоящо над всичко друго. До приемането на оставката му през 1988 г., извисил се над каквато и да било материална заинтересованост, в условията на тоталитарния режим той положи максимални грижи за поддържане на равнището на здравеопазването ни, за повдигане на потъпкания авторитет на българските лекари, за издействане на средства за постройка на лечебни заведения и за специализации в нови перспективни области на медицината.”
Из Основната статия на проф. Илия ВАТЕВ
”… Моето послание към бъдещите поколения на България се корени само в една дума: “Труд”.
И още един банален израз. Няма благополучие и щастие на този свят, което да бъде свързано единствено и само със съдбата на отделен човек или на неговото семейство. Ако Родината ни страда, не може да има щастлив човек.
Така че – повече самочувствие! И този делничен патриотизъм, когато човек работи, да знае, че той работи за себе си, за близките си, но и за Родината!
Това е нашата страна, добра или лоша! Ние сме я създали. Ако сме били против нещо, защо не сме имали кураж да реагираме?
Няма лично щастие и благополучие. То е нещо временно и е преходно. Истинското щастие е, когато по възможност за повечето, да не кажем за всичките нисънародници, то е задоволително или добро. Нашите младежи би трябвало това да го разберат.
Комерсиализирането е нещо много отблъскващо.”
Из интервюто му с Динко Минчев
