Властта, както и самият живот, са едно своебразно виенско колело – ту се издигаш, ту слизаш. Нашите властимеещи, когато са на върхя, съвсем не мислят, че рано или късно колелото ще ги завърти надолу. Истински достойните тогава си правят т. нар. рекапитулация (равносметка) на свършеното от тях през по-дългото или по-кратко време, когато са разполагали с лостовете на властта. И, ако не са свършили нищо съществено, още по-лошо – ако са оплескали нещата, би трябвало да си мълчат.
Не би. Стоматологът, който разтури къщата на националното ни здравеопазване и на нейно място построи сламена колиба, не спира да обикаля медиите и да дава оценки и съвети. Ако го слушате (а човекът иначе е начетен и умее да говори гладко и сладко), непременно ще си помислите, че обърканото ни здравеопазване моментално ще се оправи, ако той отново яхне сладката власт. И репортерките го слушат умно и в захлас.
Никоя от тях не се опитва да го прекъсне, да му зададе въпроса защо толкова трескаво, без никаква подготовка, пусна тази прословута “здравна реформа”, която коства живота на хиляди българи, да не говорим за скъсаните нерви на милиони? И, още: защо закупи, ремонтира и обзаведе на баснословни цени 28 здравни каси в страната? Защо създаде работа за излишни 3 000 нейни служители, които “контролират” предимно избирателно, и то без необходимата компетентност и вървят след събитията?
Защо гръмна аферата с информационната система “Аремиссофт”? Защо “реформата” в болничната помощ започна цели 2 години след извънболничната? Защо НЗОК бе създадена безалтернативно и монополно? Защо парите за здраве се събират в общия куп на НОИ и потъват незнайно къде, а не в отделна сметка? Защо лечебните заведения бяха регистрирани по Търговския закон, вкл. и Университетските болници, където професорите, доцентите и асистентите си гледат само клиничните пътеки, които им осигурават прехраната на семействата, а не и обучението на студентите? Защо бе унищожена неотложната медицинска помощ? Защо за една нощ участъковите лекари станаха, без необходимата подготовка и квалификация, общопрактикуващи с хиляди задължения?
Но човекът без капчица свян и неудобство дърдори дълбокомислените си приказки и ругае всички властимащи просто защото отдавна не е един от тях – и, слава, Богу!
Но той не е виновен за своята наглост. Не е луд който каканиже пред микрофона и камерата, луд е който му ги дава.
