Тежко декомпенсирал 56-годишен пациент със сърдечно-съдова недостатъчност получи механично сърце в Болница “Св. Екатерина”. То може да поддържа живота му до 7 години. Операцията бе извършена от доц. Димитър Петков, в нея взе участие и директорът проф. Генчо Начев, национален консултант по кардиохирургия, който преди месец бе удостоен с най-високото професионално-съсловно отличие “Лекар на България”. Операцията бе финансирана от МЗ и лично от здравния министър д-р Евгений Желев.
По същото време сложни животоспасяващи операции извърши и проф. Тодор Захариев, национален консултант и председател на Българското дружество по съдова хирургия и ангиология. Той затвори руптурирали висцерални аневризми на двама пациенти. Наскоро проф. Захариев (носител на Почетен знак “Български лекар”) оперативно реконструира аневризми и на truncus coeliacus, a. pancreatoduodenalis и a. suprarenalis. В ръководената от него Клиника по съдова хирургия и ангиология се прилага и ендоваскуларно лечение с поставяне на интралуменни стентове.
Тези кратки съобщения на агенция “Фокус” ме върнаха 40 години назад, във ВМИ “Ив. П. Павлов” – Пловдив. Там винаги ще витае духът на един от най-обаятелните му ректори (1957 – 1964) – основателя на съвременната българска социална медицина проф. Тодор Захариев, баща на днешния национален консултант по съдова хирургия, който носи името и фамилията му (както, впрочем, според дълголетната традиция в това славно българско семейство – и внукът, наричан на шега и с любов Тодор Захариев IX…) и на доц. Бушка Захариева, създател на първата частна клинична лаборатория “Бодимед”. (Не случайно през 2007 г. с ученика и приемника му проф. Иво Димитров създадохме Националната Среща по здравен мениджмънт “Проф. Тодор Захариев”; тогава доц. Желязко Христов обяви, че неговото име ще носи и новият ФОЗ към МУ – Пловдив, на което той току-що бе избран за декан.)
Тошо, както го наричахме всички, беше един от най-личните ни състуденти: висок, строен и лъчезарен веселяк, с огромни черни очи и светло излъчване на поет и лидер. (Днес, на 62, е същият, ако не се забелязва среброто в косите му.) Още като се дипломира (1971 г., с отличен успех) започна да работи като стажант-асистент в пловдивската Клиника по пропедевтика на хирургическите заболявания.
Само след 2 години специализира съдова хирургия не къде да е, а в Националния Център по хирургия в Москва; пак там 4 години по-късно защитава дисертация на тема “Нефректомия при вазоренална хипертония”. Взема специалност и по обща хирургия. И веднага след това (1977) спечелва конкурс за асистент в Клиниката по съдова хирургия на Центъра по сърдечно-съдови заболявания – София.
Д-р Тодор Захариев специализира съдова хирургия в най-престижните клиники в тази област: Болницата “Св. Томас”, Лондон; Каролинския медицински център в Шарлът, САЩ; Провидънс Харт Институт в Кълъмбия, САЩ; Университета на армията на САЩ в Бетезда, Мериленд.
От 1991 г. – и досега, вече 18 години! – е ръководител на Клиниката по съдова хирургия и ангиология към УНСБАЛ “Св. Екатерина”. През 2000 г. защитава и докторска дисертация на тема “Хирургично лечение на мултифокалната атеросклероза”, след което е избран за професор. (На защитата присъстваше и баща му, вече 90-годишен; спомина се 3 години по-късно).
Със своите над 200 научни публикации и съобщения в наши и чужди научни издания и форуми (и 7-те учебника) той е вероятно най-пишещият наш съдов хирург. Избран е в редакционните колегии не само на българските научни списания по хирургия, но и на най-авторитетното американско издание по темата – “Кърънт Сърджъри”.
А когато не преглежда и не оперира, чете лекции на студенти и специализанти (същевременно е председател на Държавната изпитна комисия по специалността “Съдова хирургия”) или дава пресконференции на вечно разпитващите журналисти, на които разяснява (а чрез тях – на десетките им хиляди читатели, зрители и слушатели) симптоматиката и профилактиката на хроничната венозна болест, от която боледуват всеки трети мъж и всяка втора жена у нас.
Жалко, че не може да им предаде от своя чар, сърдечност и топлота, които – съвместно с високата квалификация и човеколюбие – правят Големия Лекар.
Да ни е жив и здрав още много години – заради на нас, Болница “Св. Екатерина” и националната ни съдова хирургия.
