На вниманието: Министър-председателя Бойко БОРИСОВ
КОПИЕ: Министъра на здравеопазването д-р Петър МОСКОВ
КОПИЕ: Председателя на БЛС д-р Венцислав ГРОЗЕВ
КОПИЕ: Председателя на Сдружението на общините Гинка ЧАВДАРОВА
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Неотдавна при спасяване на давеща се жена загина операторът Румен Кумитски и остави невръстно дете-сираче. Преди 2 години по този героичен начин се удавиха и софиянците Петър Тодоров и Христо Стефанов, които също бяха бащи. Подвигът им бе повторен от Пламен Петков, който спаси от Темза давещо се момиченце, но загина. Впоследствие той бе посмъртно награден от принц Чарлз с с Кралския Орден за храброст на Великобритания.
Известни са имената на десетки лекари и м. с., починали по време на работа; има и минни спасители, полицаи и др.
Както знаете, у нас от 2005 г. отбелязваме 15 август като Ден на Спасението, който Вашият първи кабинет официализира (Решение 1039/20. 12. 2012), без обаче да добави и ритуала за отбелязването му). Това Ви прави чест, защото България стана единствената страна в ЕС, а вероятно – и в света, която почита паметта на своите сънародници, загинали при спасяване на хора. Но само с 1-минутно мълчание?!
Затова Ви предлагам:
# Да се официализира ритуалът – 1 минута мълчание в 12 ч. на 15 август – за цялата страна;
# Да учредите орден “Д-р Стефан ЧЕРКЕЗОВ” за удостояване на наши и чужди граждани (вкл. и посмъртно), спасили хора;
# Да се отпускат специални пенсии до навършване на пълнолетие на децата на български граждани, загинали при спасяване на хора.
В подобни случаи специални пенсии биха могли да отпускат съответните общини, чиито жители са били загиналите граждани, както и МЗ и БЛС, когато те са лекари.
От години наред отправям подобни предложения, вкл. до Президента на Република България, но те остава без отговор. Явно почитта и признателността към човешкия подвиг у нас не е тема на държавниците ни. Вярвам на Вас!