Имам 4 деца. След раждането им горещо съм благодарял на колегите, които са изродили жена ми. Разбира се, имам предвид и акушерките. Каква по-благословена, направо Богоравна професия: първи да поемаш в ръцете си Новия Живот! Когато бях стажант-лекар в Родилно отделение в Пловдив, ме потресе асистентът ни д-р Иван Славов (запомнете това свято име!); по-късно той стана професор в Плевен след като “хванеше” бебчето, треперещо и мокро като мишленце, го целувашо по главичката, като да бе негово собствено, и тържествено го показваше на Майка му, сякаш бе Слънцето (а не е ли?!).
Ето, че се намери и една акушерка, която по време на нощните си дежурства е пребивала новородените българчета, защото… плачели и ѝ пречели да спи. По медиите даже се явиха публикации в нейна защита: не я укорявайте толкова тежко, преуморена е…
И мене ме преуморяваха нощните дежурства; това бе и основната причина да сменя първата си професия (и насън още минавам визитации и се качвам на линейка). Като ѝ тежат, да отиде някъде продавачка. Макар че и да продаваш хляб също е нужна поне капчица Любов.
Поздравявам прокурора, задето й е повдигнал точното обвинение: в опит за убийство.
Очаквам моите приятелки от Българската Асоциация на специалистите по здравни грижи да излязат със съответната декларация.
Надявам се – не в защита на колежката им, която е предпочела да убива, вместо да целува по главичките българските бебенца.
Не съм жесток човек, но, заявявам: и 20 години са ѝ малко!!
