50 години НЦОЗА

В препълнената историческа Аула на НЦОЗА, в която на 13 януари 1990 г. възстановихме БЛС, бе отбелязана 50-годишнината от първата ѝ копка. По-вълнуващо бе обаче честването на нейния инициатор д-р Владимир Калайджиев (1921 – 2009).

Той е един от стълбовете на българската “предпазна медицина” (терминът е негов), наравно с проф. Тошко Петров, създателя на хигиенно-профилактичното ѝ направление. Житейският му път е също много интересен – едва 3-токурсник н Софийския МФ, излиза партизанин в отряд “Чавдар”, където участва в не една битка, доброволец е и в Отечествената война, след което продължава обучението си. вместо да се отдаде на безметежен живот, осигурен от антифашистката му дейност, овладява 3 езика (английски, френски, руски) и непрекъснато се интересува от новостите в западната медицина.

Назначен е за директор на Научния институт по епидемиология и микробиология, а през 1962 г. – и за първи зам.-министър на народното здраве. Тук разгръща организаторския си талант. Смело, без никакъв страх, разрушава дотогавашния съветски модел на санепидстанциите (подчинени на местните общински съвети) и изгражда стройна санитарно-противоепидемиологична система чрез мрежата на ХЕИ (хигиенно-епидемиологични институти). Въвежда всеобщото ваксиниране против полиомиелит (дотогава – страшна заплаха за българските деца) и го ликвидира за 3 години – само това да бе сторил, заслушава своя паметник от нашия народ.

Изпраща десетки млади лекари на специализация не само в Съветския съюз (150 души, които по-късно оглавяват ХЕИ в страната), но и в западноевропейските страни (също тежък “грях” за онези времена). Друг връх на кратката му дейност като зам.-министър е проектирането и построяването на Центъра по хигиена (както е популярното му име и до днес). Прави първата му копка, но малко по-късно е уволнен поради въпросните “провинения” спрямо догматичната, все още сталинска система. И на откриването на Центъра не е поканен дори и да присътва сред публиката… (Мили родни картинки, повтарящи се и до ден днешен). Така се провалят и плановете му в близост до нея и Инфекциозната болница да построи Столичната ХЕИ и така да съсредоточи на едно място националното здравно-профилактично и епидемиологично диагностично-лечебно ядро.

Като човек беше също неповторим – достъпен, обаятелен, речовит, човечен, колегиален, с едно тънко чувство за хумор и самоирония, която е присъща само на духом силните хора. Знаеше наизуст повечето от стихотворенията на класиците ни и ги декламираше с патос. След пенсионирането си не е пропускал нито ден, без да обогати знанията си по езиците, които владееше, без да прочете нещо ново. И, което е не по-малко интересно – този комунист-партизанин беше искрено и дълбоко религиозен!

Ще помним Владо Калайджиев (както всички го наричахме)!

 

 

На вниманието на доц. д-р Христо ХИНКОВ, директор на НЦОЗА

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГА ХИНКОВ,

 

Известно е, че НЦОЗА е изграден от д-р Владимир Калайджиев, който, като зам.-министър на народното здраве, организира и хигиенно-противоепидемиологичната система у нас.

Предлагам Ви, в знак на заслужена признателност, да наименовате Аулата на НЦОЗА на неговото име, за да се знае и помни то от поколенията.

Tags: , , , , ,

Comments are closed.