До УС на БЛС: Недостъпността и финансовата конспиративност на УС

КОПИЕ: Контролната Комисия на БЛС

КОПИЕ: Комисията по професионална етика

КОПИЕ: Регионалните лекарски колегии в страната

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Отдавна се отказах да членувам в БЛС, макар да съм един от 4-мата (водени от проф. Димитър Радонов), които още през 1988 г. излязохме с публична декларация за възстановяването му. Нещо повече: знаете, че съм създател на професионално-съсловните празници Ден на българския лекар и Чилови дни (одобрени от УС на БЛС съответно през 1994 и 1998) и на националния Ден на Спасението (официализиран от Министерския съвет/2012 г.). Инициатор съм също и на Закона за допълнение на ЗСОЛС, благодарение на който през 2010 г. можеше да бъде свикан Извънреден Отчетно-изборен Събор и Кехайов (Агент Жеко) – най-после бе отстранен; както и на допълнението в чл. 131, ал. 2 от НК, според което нанасянето на телесни повреди на медиците бе инкриминирано. Избиран съм и на 2 пъти за член на УС на БЛС и на СЛК.

Изреждам тези мои дейности и инициативи не за да изтъкна някакви заслуги към моето съсловие (те са достатъчно известни на всички вас, а и заради тях съм си получил златния Почетен знак), а за да подчертая колко съпричастен се чувствам към него, макар формално да не членувам в организацията, в която съм вложил толкова сърце, творчество и любов: причината за този мой финансов (ако искате – и морален!) бойкот бе конспиративността, с която се харчи свещеният членски внос (по израза на проф. Д. Шойлев)..

Защото благородната цел на нас, възстановителите и ранните безкористни радетели на БЛС беше той да служи на съсловието, а не на ръководителите, още по-малко – на чиновниците си. БЛС просто изчезна от обществения и медиен хоризонт; неговият УС съвсем епизодично дава брифинги и изразява становища, сви се в черупката си, заживя сиво, затворено и безинтересно; не се вижда и ползата за съсловието. Апатията, посредствеността, самодоволството, липсата на фантазия и идеи, загърбването на съсловните интереси (днес млад лекар започва работа с 400 лв – как тогава няма да търси работа в чужбина?), плюс снишаването в общественото и медийно пространство, плюс конспиративността в изразходването на задължителния членски внос, доведоха до драстичен спад в авторитета на организацията и на доверието в нея, оттам – и в съсловието като цяло.

Вече няколко пъти през изминалата година съм пращал инициативни писма до вас – новия състав УС на БЛС, но не съм получавал отговор, дори и устно; вероятно те дори изобщо не са били разглеждани. Апропо, по същия начин – с високомерие и мълчание – постъпвате и с почетния председател д-р Д. Игнатов, който ви е пратил анализ на дейността с печални изводи.

Затова обобщавам най-важните, поне според мен, моменти в тези мои писма, и ви ги изпращам поне за разсъждение, защото отговор сигурно отново няма да получа:

# Защо не се обсъжда предложението ми БЛС отново да ползва в. “Български лекар” (който бе първият му официален печатен орган – от 1993 до 1998 г., при това – без да съм ползвал и стотинка от членския внос; д-р Д. Игнатов ще го потвърди), като пак не желая заплащане; а препълненият с интервюта и напоителни изказвания на ръководството (както по времето на Агент Жеко) в. “Кво вадис” да мине на електронен вариант, с което ще бъдат спестени поне 80 000 лв, какъвто е годишният разход за книжното му тяло. Те би могло да се изразходват за лечение или обучение на колегите. Защо не давате отговор на това предложение, дори и той да е отрицателен?;

# На чии разноски и с каква цел и полза за съсловието са пребивавали група от УС в САЩ и дори в Китай и включена ли е била в нея пиарката на БЛС? Нима БЛС вече е туроператорска агенция?;

# Каква е, все пак, точната заплата на тази златна пиарка – най-съкровената и ревниво опазвана тайна на организацията (разполагам с документи, получени след големи усилия, вкл. съдебни, от д-р Георги Тодоров, за необичайно високи суми, около и над 2000 лв, равняващи се на заплатата на 4-5 млади лекари!)? Какъв е смисълът от раздутия членски внос – да осигурявате добри заплати и развлечения на шепа свои хора?!;

# Вярно ли е, че въпросната, вероятно най-високо платена у нас пиарка, получава и солиден хонорар за организирането на тържеството на съсловния ни празник (аз бих го извършил безплатно, защото той ми е, така да се каже, духовно дете), както и че единствена тя има право на комисиони за осигуряване на реклами във в. “Кво вадис”? Ето, значи, за какво не искат да го качат само он-лайн – защото носи някому доходи;

# Каква е истината за безсмислено закупения от СЛК апартамент в кв. “Красна поляна” за офис, след като вече близо 10 години той изобщо не се използва, а и съгласно ЗСОЛС общините са задължени да предоставят безплатни офиси на съответните РЛК?

# Значи ли нещо за някои ръководители на БЛС Тефтерчето на Левски?! Няма ли най-после и БЛС да се реформира, да се отърси от плесента на брежневския застой, закостенялостта и капсуловането в себе си? Или проявявате енергия и находчивост само в предсъборните задкулисни сделки за разпределяне на постовете?

# Не ви ли е неудобно, че вече 25 години само говорите – и нарочно нищо не вършите! – за остойностяване на лекарските дейности, продължаващо обучение, диагностично-свързани групи и пр. брътвежи, без никакво движение напред? А съсловието, което безропотно ви плаща членския внос, да се оправя само, най-вече – чрез Терминал-2. Не ви ли боли, че – пред очите ни! – Свещената Медицина стана бакалска стока, а емблематичното й Човеколюбие – смешно и излишно понятие без покритие?

# Къде е предишната нравственост, чар и привлекателност на организацията от времето на възстановяването й? Тя ги загуби – заради административно събирания задължителен членски внос, без никаква полза за отделните колеги, в екзотичните безполезни екскурзии и тлъстите възнаграждения на незабележими чиновничета.

Сега разбрахте ли защо не си плащам членския внос и останах извън любимата си организация? Бъдете сигурни, че ако членството в БЛС не бе принудително и непременно условие за право на работа, почти всички колеги щяха да постъпят като мене – просто да го напуснат. Не ви ли боли от това?

 

Задавам тези въпроси на всички вас, макар г-жа пиарката да ми заяви – във въпросното нотариално заверено гневно писмо!! – че съм нямал право да пиша не само лично за нея и заплатата й (нима вече има канонизирани хора, свещени крави и неприкосновени теми-табу в съсловната организация?), а и за БЛС изобщо, след като вече не съм членувал в него. Напомням й, че това гражданско и професионално право имам не заради някакви заслуги към съсловието, а като обикновен журналист и гражданин; свободата на словото е конституционно гарантирано право за всеки в България, Г-жо Пиар.

 

Използвам случая чрез вас да отправя 2 покани до колегите:

 

# На 21 май 2016 г., събота, в 12 ч. в родната Къща-музей на проф. Константин Чилов в родното му с. Славейно, Смолянско, на което дадохме уникалното звание “Свещено място на българската медицина”, ще се проведе тържествената част от автентичните XIX Чилови дни.

# Вярвам, че няма да пропуснете на 15 август, Деня на Спасението, отново да почетете с традиционното 1-минутно мълчание в 12 ч. пред вратите на ЛЗ, делото и паметта на нашия най-голям съсловен герой д-р Стефан Черкезов и над 130-те починали по време на работа колеги (над 50 от които – хирурзи), чиито имена досега успяхме да издирим.

(Подчертавам този ритуал, изпълняван от 2005 г. пред Паметника на медицинските чинове, загинали във войните (пред ВМА), защото през м. г. за първи път на него не присъства представител на УС; може би правите бойкот лично на мене, задето ви задавам неудобни въпроси?! Ако е така, жалко би било за паметта на д-р Стефан Черкезов и десетките колеги, издъхнали по време на работа, които заслужават своята почит от съсловната си организация или поне от ръководителите й).

Пожелавам ви повече колегиалност и духовност през 2016 г.!

 

София, 11 януари 2016 г.

 

Коментар. Вече е краят на януари, но няма показания писмото ни да е било обсъждано. Почти е сигурно, че и този път няма да получим отговор. Кучето си лае, керванът си върви… Сиреч: да си задава въпросите който иска; ние сме си самодоволни и с чиста съвест пред съсловието, което ни е избрало да го ръководим.

Интересно ще ни бъде още: дали през т. г. продъвкваните от цял четвърт век (!!) въпроси по остойностяването на лекарските дейности и продължаващото обучение (заради които отново има създадени комисии) най-после ще бъдат решени. По тези въпроси, в безплодни заседания, разисквания и празни мъдрувания, са минали вече 25 години – Господи, не е за вярване!

Толкова ли “мудно ходи нашто време”, както тъжно казваше дядо Петко Славейков?!

И, още: “Не сме народ, а мърша”?

Ще сбъркаме ли, ако заменим “народ” със “съсловие” (защото то е част от него)?

Tags: , , , , , ,

Comments are closed.