140 години от рождението на проф. Стоян Киркович (1875 – 1960): Велик лекар и българин

Сред плеядата първостроители на Медицинския Факултет – София свети името на проф. Стоян Киркович.

Роден е в края на м. декември 1875 г. в София. Баща му – д-р Кирко Киркович, е първият лекар-българин на бъдещата ни столица. Родом от вазовия Сопот, той завършва медицина в Москва. Преди да дойде в София, работи в Пловдив и Одеса, но умира в навечерието на Освобождението.

Майката на бъдещия знаменит професор-медик е от друг възрожденски град – Копривщица, племенница на Найден Геров. Тя завършва със златен медал гимназията в Киев като стипендиантка, завръща се в Родината и става главна учителка на българското девическо училище в Пловдив, където въвежда задължително обучение само на майчиния език, което предизвиква скандал от страна на фанариотите.

Стоян Киркович получава основното си образование в Копривщица и Пловдив, а гимназия – в София. Дипломира се като лекар във Виена, където специализира вътрешни болести.

При създаването на МФ – София той е пръв директор на Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести. Написва 5 учебника, преиздавани многократно, сред които “Клинични лекции” и знаменитата класическа “Пропедевтика на вътрешните болести”, настолна на няколко поколения български медици.

Пръв у нас поставя и въпроса за “чист, правилен и научен медицински език и стил на писане”. Прилага лечение с малко лекарства, върл противник на “терапевтичните чорби” (полипрагмазията – толкова предпочитана напоследък за “подсигуряване” на неподготвените лекари), както наричал големите комбинации с многобройни медикаменти за всеки симптом поотделно. От своите асистенти изисква уважение и хуманност към болния.

Не прощава грубостта, небрежността и равнодушието в лечебно-диагностичната дейност. Болният за проф. Киркович е винаги близък, жив, нуждаещ се човек, а не сух казус. “Та с какво друго може да помогне един лекар на безнадеждно заболелия, освен с една обнадеждаваща дума?”, казва той на асистентите си. Знаем, че подобен е бил подходът и на другите светила на българската медицина отпреди вече почти век: човеколюбие и съпричастност към болния. Проявяваме ли го днес?! Или в главите ни са предимно клиничните пътеки?!

По повод юбилея на патрона си, лекарите от Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести издадоха в отделен том “Тетрадката на проф. Стоян Киркович”, която съдържа най-съществените негови работни записки. В тях той почти педантично е отбелязвал имената на своите многобройни сътрудници, датата на раждането и дипломирането им, както и на постъпването в клиниката и напускането й, дори и причините за него. Ето само един показателен откъс. Става въпрос за д-р Атанас Самоковлиев: “Отстранен от клиниката поради нецензурен език с една болна, 7.04.929.”…

Само една-две неприлични думи към пациент – и изхвръкваш от клиниката…”Ще пазя живота си чист и почтен, както и моето изкуство…”, се казва в Хипократовата клетва. Колко стриктно са я спазвали!

Коментарът е ваш…

Tags: 

Comments are closed.