Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) (наричано в миналото натраплива невроза) се характеризира с разнообразни групи от мисловни разстройства, включващи натрапливи мисли, чувства, идеи или усещания (обсесии) и/или съзнателни, повтарящи се поведенчески актове – ритуали, умствени предъвквания, натрапливи/непреодолими импулси (компулсии).
Тези симптоми са хронични, повтарящи се, отнемат значително време от ежедневието на индивида и често са съпроводени с тревожност или потиснато настроение и причиняват значителен дискомфорт, повлиявайки ежедневието, работата, социалните му контакти и значимите интерперсонални връзки. Страдащият от ОКР разбира ирационалността на обсесиите и приема тях и компулсиите като нежелани, натрапени. Въпреки че в повечето случаи компулсиите се извършват, за да намалят напрежението/тревожността свързана с обсесиите, често това не се случва и даже неприятното усещане може да се засили.
Това състояние, макар и не толкова добре разпознато, не е много рядко. Всъщност ОКР е на четвърто място по честота сред психиатричните разстройства след фобиите, зависимостите и депресията, с честота около 2-3% сред населението. Една от причините за това е, че заболяването се развива най-често в ранната младост, като общо взето има малко по-ранно начало при мъжете спрямо жените. Често интерперсоналните затруднения повишават тревожността на индивида и така повишават и симптомите. Вече е ясно, че ОКР може да се обостри от редица стресори от страна на средата особено бременност, раждане или родителска грижа.
Пациентите с ОКР най-често представят оплакванията си при ОПЛ, а не при психиатри. Повечето пациенти (над 3/4) имат и обсесии, и компулсии. Някои пациенти обаче имат само обсесии. Тези пациенти често имат натрапливи мисли със сексуален или агресивен характер, които според тях са достойни за порицание. Чувство за страхова тревожност често съпровожда това и основна характеристика на компулсиите е редуцирането на тревожността, свързана с обсесиите. Обсесиите и компулсиите обикновено се разпознават като абсурдни и ирационални без значение колко живи и завладяващи са те.
Пациентът обикновено има силно желание да им се противопостави. Въпреки това около половината от пациентите рядко се противопоставят на компулсиите, независимо че около 80% ги намират за ирационални (преувеличени). Понякога пациентите приемат обсесиите и компулсиите като свръхценни, морално правилни, въпреки че може да са загубили работата си например заради тях.
Най-честият тип ОКР е свързан с обсесии за замърсяване, последвани от компулсии за чистене или избягване на вероятно замърсени обекти. Набелязаният обект често е труден за отбягване. Пациентите може буквално да изтъркат кожата на ръцете си от ексцесивно миене или да са неспособни да напуснат дома си поради страх от заразяване с микроби. Въпреки че тревожността е най-честия отговор на сблъсъка с обекта, обсесивната погнуса или срам са също чести. Те често вярват, че замърсяването се предава от обект на обект или човек на човек при най-малкия контакт.
Вторият най-чест тип е свързан с обсесии за съмнение, последвани от компулсии за проверяване. Обсесиите често включват някаква заплаха от увреда (забравена включена печка или незаключена врата). Проверките най-често са многократни (понякога конкретен брой пъти). Пациентите се съмняват в себе си и се чувстват виновни, че са забравили или направили нещо.
На трето място са натрапливите мисли без компулсии. Такива обсесии обикновено са повтарящи се мисли за сексуални или агресивни действия, за които пациентите смятат че са неприемливи. Пациентите с такива мисли могат да се изповядват често или даже да се предадат в полицията.
Чести са и нуждата за симетрия и перфекционизъм, които могат да доведат до патологично забавяне. Пациентите буквално имат нужда от часове, за да извършат елементарни действия (къпане, обличане, ядене). Религиозни мисли и ритуално събиране (вещоманията) са чести при пациенти с ОКР, както и трихотиломанията, гризането на нокти, комарджийството или мастурбацията, които също могат да придобият компулсивен характер.
Повече от половината от пациентите с ОКР имат внезапно начало на заболяването, като при 50-70% симптомите се развиват след стресогенно събитие, като бременност, сексуални проблеми или смърт на значим човек. Тъй като много хора успяват да прикриват симптомите си умело често диагнозата се поставя 5-10 години по-късно. Ходът на болестта обикновено е продължителен, но променлив, някои пациенти имат флуктуиращи симптоми, други постоянни. Проблем също така е, че около 1/3 от пациентите имат депресивни епизоди, като рискът от самоубийство трябва да се оценява при всички пациенти с ОКР.
За това състояние, обаче, често има подходящо и ефективно лечение. Средство на първи избор са медикаменти, които влияят на серотонина, каквито са най-често използваните антидепресанти. Особеност при лечението е, че то обикновено трябва да е с по-високи дози от медикамента, отколкото са приети при лечението на депресия и началото на действие на ефекта е отложено във времето. Необходимостта от продължително лечение в момента се приема като правило, тъй като високи честоти на рецидив на симптомите се наблюдават при спиране на приема на медикаментите.
Когато е възможно тази терапия се комбинира с когнитивно-поведенческа психотерапия, като това освен, че помага за по-бързото оздравяване, подпомага и поддържането на по-продължителен период без наличие на симптоми.
Водещи групи специалисти приемат и комбинирано лечение, особено при по-тежките случаи, с включване на ниски дози антипсихотик към терапията.
Рядко се прилагат и инструментални методи като електроконвулсивна терапия особено, когато пациентите имат планове за самоубийство или са значително инвалидизирани. При резистентно ОКР (неповлияно от медикаменти, ЕКТ и поведенческа терапия) се прибягва към хирургични интервенции. Все още експериментален, но значително по-щадящ и без съществени вредни последствия метод за лечение, е транскраниалната магнитна стимулация, метод при които с помощта на електромагнино поле се повлиява активността на мозъка и съответно наличните симптоми.
