На ул. “Рибарска”, срещу “Любовната чешма”

Момчиловци, Смолянско е вероятно сред най-живописните и интересни селища в смолянските Родопи. Тук за 21-ви пореден път се проведе тодоровденската кушия.

На три от околните хълмове са забодени кръстове и – нещо толкова впечатляващо! – нощно време светят, огреени от прожектори. С право можем да оприличим Момчиловци на Родопската Света гора – в околностите му се намират 26 параклиса; всички са денонощно отворени и човек по всяко време може да ги посети и запали свещичка за здраве. На 1 клм от центъра, в подножието на Параклис “Св. Илия” се намира лековитото Аязмо – то е посочено на хората през 1908 г. от ясновидката Кортеза, дошла специално от сливенските села. 2 години по-късно е тържествено открито и осветено с молебен за здраве и… свобода (тази част на Родопите тогава се е намирала под турско робство).

Немалко от Момчиловци тогава са се препитавали не само от овчарлък и мандраджийство, но и от… риболов: ходели са на Бяло море. Улицата, на която са живеели най-много от тези рибари-родопчани, днес се нарича “Рибарска”.

Две са нейните забележителности: “Любовната чешма” и Къщата за гости “Момчил юнак”.

Тази чешма е строена наскоро сред “Чумавото” – чумната епидемия, което почти обезлюдява Родопите. Един ергенин-рибар от махалата – Каню Николов, си харесал една мома, но тя поискала да й построи чешма, защото тогава хората ходели с кобилици и менци да си наливат от кладенци, намиращи се далеч извън селото. Прокопаването на кладенец и прокарването на чешмата щяло да струва много пари, но Каню не се отчаял. Цели 3 години хвърлял мрежите по Бяло Море, продавал рибата и трупал жълтици; най-накрая я завършил през 1815 г. и вдигнал тежка сватба.

Днес надписът над чешмата е скромен:
“1815.
Каню Николов
Възстановено от потомците му.
Момица точи водица
от Канюскана чешмица.”

Вкусна и лековита е тази водица от “Любовната чешма”. И кара хората, които я пият, да са вечно влюбени.

Може би тя е причината срещу нея, в Къщата за гости “Момчил юнак”, да живеят в любов и сговор Мария и Иван Цветкови, с 3-те си момчета – и те хубави: русокоси, бели и синеоки като тях.

Тук ще разгърнем, с Божията помощ, Родопския здравно-духовен Събор.

За да има повече здрави и влюбени българи!

Comments are closed.