Проф. Веселин Борисов, дмн
Малко история
Темата за лекарска камара в България не е нова. Преди 15 години пръв издигна тази идея доц. Ат. Щерев, председател на Здравната комисия в Парламента. След няколко години имаше обсъждания в Националното сдружение по здравна политика и мениджмънт, в Съюза на българските медицински специалисти, в асоциациите на областните, на общинските болници и на общопрактикуващите лекари. Появиха се и серия публикации на тази тема, сред които особено впечатляваща бе статията от 2010 г. на доц. Тодор Попов, лидер на Съюза на българските медицински специалисти.
Настойчиво агитираше за лекарска камара проф. Ал. Чирков с думите: „Така е в Германия” (впрочем, не само в Германия). Водещите хора в БЛС обаче заявяваха, че не ни трябва камара, защото БЛС си върши и нейната работа. Същевременно през октомври 2009 г. още в първото си интервю новоизбраният председател на БЛС д-р Цв.Райчинов каза, че ще работи за преобразуването на БЛС в лекарска камара.
Оттогава досега по този въпрос има несмутимо мълчание. Но редица събития от последната година показват, че темата за лекарска камара става все по-актуална – и това е предизвикателство към здравните политици, към здравните законотворци и към БЛС.
С ясна визия към наболял проблем
Може би най-голямото предизвикателство е към лидерите на БЛС, да се чуе и прочете тяхната ясна позиция (не само в интервю, но и написана като визия) – те за лекарска камара ли са или са против… Не е трудно да се усети тяхната неизказана тревога, че ако се създаде камара, то какво ще остане от БЛС? Подобен въпрос има логична обосновка и поставя БЛС пред кръстопът – и концептуален, и стратегически, и нормативен, и организационен… Продължаващото мълчание по този въпрос не е в интерес на лекарското съсловие като се има предвид досегашната ниско ефективна дейност на БЛС.
Когато един въпрос е назрял, той е като шило в торба, не може да стои затворен, премълчаван или пренебрегван.
В повечето европейски страни (включително и в Югоизточна Европа) имат лекарски камари, а някои заедно с това имат и лекарски синдикати – например, Британската медицинска асоциация е организация от типа на синдикатите (без задължително членство).
България избра пътя на така наречената съсловна организация (?!) с комплексни функции, но с течение на времето се оказа, че тъкмо тези уж комплексни функции не са по силите й… И днес е очевидно за всички, че спектърът на функциите на БЛС е доста размазан… Парадоксът е, че неговите функции са фактически стеснени, защото са записани прекалено широко и мъгляво в дефектния, набързо приет преди години Закон за съсловните организации. Този закон не можа ясно и категорично да определи мисията, статуса и най-важното – отговорностите на БЛС.
Без ясни отговорности няма и ясни функции.
В течение на годините все повече пролича, че БЛС е нито риба, нито рак – той уж не е синдикат, уж не е камара, а се напъва да има статуса и на двете. „Който е навсякъде, той е никъде” – пише великият Монтен. И в тази фраза се съдържа трудната съдба и перипетиите в дейността на БЛС.
…Но все пак има един фокус, който показва какъв тип организация е БЛС. Не бе трудно да се види, че през последното десетилетие БЛС се изявяваше и продължава да се изявява изключително като синдикат, само че без да има сигурните инструменти на един синдикален статус. Постоянен хленч за „защита интересите на съсловието”, но чрез неконкретизирани неубедителни искания, зле организирани протести с грешен адрес, безпомощни опити за въздействие върху процесите на промяна и т.н….
Почти цялата енергия на БЛС се изразходва за нереалистични финансови анализи и за т.нар. НРД (национален рамков договор), основан още в зародиша си на погрешна концепция и нормативна база. Не може да има национален договор само между една професионална група (съсловие) и финансиращ орган (НЗОК) и държавна институция (МЗ). Пресилено, неубедително и неадекватно е БЛС да поема ролята на представител на нацията (?), това не е неговата вярна мисия. Освен това, в здравеопазването работят още десетки професии, които са игнорирани от този процес на договаряне, в частност медицинските сестри, подценената приоритетна професия в здравната система.
На този фон малко енергия и време остава на БЛС за решаване на виталните, специфични медико-професионални въпроси за саморегулирането на лекарската професия, за организацията на лекарския труд, за реализацията на младите лекари, за лекарската етика и обществения имидж на лекаря.
Не е случайно, че доста лекари роптаят против задължителното членство в БЛС и се питат за какво всъщност е нужен събираният увеличен членски внос. И те имат основание. Защото едно доброволно членство би създало друга психична нагласа, друга мотивация за членство и дейност в тази организация.
Нужна ли е промяна в статуса на БЛС?
В последно време чуваме постоянни възгласи за реформа в здравеопазването, това пролича и на последния протест на лекарите. А нима една всеобхватна реформа в здравната система не включва в себе си и необходимата осезаема промяна в БЛС? Нима БЛС не е елемент на здравната система и само може да призовава към реформа, без самият той да се реформира?
Може да се дискутира безкрайно дали е нужна реформа на БЛС. Но сложните неща трябва да се опростяват. Нека просто се проведе едно допитване (ако искате го наречете съсловен референдум) сред членската маса на БЛС по два въпроса: 1. Трябва ли да има задължително членство в БЛС? и 2. Да се създаде ли лекарска камара, а БЛС да се преобразува в истински ефективен лекарски синдикат?
Заслужава да цитирам мнението на един от ентусиастите за лекарска камара проф. Генчо Начев, публикувано още през 2012 година: „Дейността на БЛС е предимно синдикална, което не е лошо. БЛС се опитва да организира продължителното медицинско образование, но не успява… Ако произволно се питат колеги, минимум 70% ще са ЗА камарата”.
Ключовият въпрос за БЛС е преосмисляне и преоценка на неговата мисия, статус, функции, организация, управление и бъдещото му развитие Остра е нуждата от нова реалистична концепция и стратегия за параметрите и обхвата на неговите функции.
И ако тази преоценка бъде компетентна, обективна и безпристрастна, тя неминуемо ще ни отведе в посока за създаване на действена авторитетна Българска лекарска камара.
Кой е основният риск и бариера в тази посока? Това е всеизвестният страх от промяната, който я прави най-често козметична, а не принципна. Лидерите на БЛС ще направят всичко възможно създаването на една бъдеща лекарска камара да бъде КОЗМЕТИЧНА ПРОМЯНА, просто едно преименуване на БЛС в Лекарска камара… Това не бива да се допусне! Трябва да се създаде принципно нов тип действена организация за регулиране и саморегулиране на професионалната кариера на българските лекари.
Една реалистична посока
…Досегашното развитие и дейност на БЛС показа, че най-адекватното му преобразуване, истински полезно за лекарите, ще бъде в един Български лекарски синдикат (същата абревиатура – БЛС), който наистина да има синдикален статус и инструменти за ефективна, а не фиктивна професионална защита на достойните български лекари… И за тази цел не са нужни отново познатите ни безкрайни дискусии и командировки в чужбина „за проучване на проблема”. Достатъчно е да се вземе моделът на българските учители, които отдавна имат своя СБУ – синдикат на българските учители.
Истинска действена българска лекарска камара в България ще има рано или късно. Но по-добре рано, отколкото късно. Нали това е един от водещите принципи в медицината.
