19-тият здравен министър (след първия – д-р Рачо Ангелов, 1944 г.) е д-р Божидар Нанев. Той е роден през 1963 г. в Димитровград; специалист по коремна, гръдна и детска хирургия в МУ – Варна. През м. януари т. г. бе избран за председател на БЛС на събор, свикан от здравния министър, съгласно предложения от нас (бр. 9/2008 г.) и предложен в НС от д-р Тодор Кумчев Закон за допълнение към ЗСОЛЛДМ.
След като д-р Евгений Желев бе първият ни министър, дипломирал се в Пловдив, приемникът му е първият, завършил във Варна, и един от най-младите. Той няма административен опит, а му предстоят за решаване изключително усложнени задачи:
# да поиска от НС да гласува поне 6% от БВП за здравеопазването (това бе основно изискване на БЛС, повдигано от в. “Български лекар” поне от 10 години насам);
# да приеме и наложи прословутата Здравна карта;
# да придвижи преструктурирането и приватизацията на лечебните заведения;
# да облекчи специализирането на колегите (при отпускане на достатъчно клинични ординатури);
# да разчупи монопола на НЗОК;
# да съдейства за поправки и допълнения във всички здравни закони, както и за сключването на благоприятен НРД/2010.
Д-р Божидар Данев е 13-тият министър, с когото ние ще имаме личен контакт (от акад. Радой Попиванов насам)! Защото ние се занимаваме професионално с медицинска журналистика вече 31 години (от 1978 г.) Ние сме били свидетели, сътрудници, а понякога – и яростни опоненти (според субективните ни виждания, вероятно далеч не винаги – правилни, но пък искрени и неподкупни!) на различни по характер и стил здравни министри:
# благият биолог-земеделец акад. Радой Попиванов (фактически министър-самодържец тогава беше всевластното страшилище акад. Атанас Малеев, който ни уволни заради статия, в която настоявахме за по-високи заплати на лекарите и разрешаване на частната им практика; беше през 1982 г.); # последната оранжева безлична номенклатура д-р Минчо Пейчев, първият министър, под чиито прозорци колегите се събираха на протестни митинги и му искаха оставката; # достолепният и неподкупен проф. Иван Черноземски; # почтената, но с непреклонен характер д-р Мими Виткова; # посмешището от служебния кабинет “Софиянски” доц. д-р Емил Таков; # неубедителният доц. Никола Василев (два пъти министър и вицепремиер); # безспорно най-дейният и храбър, но оспорван от обществото здравен революционер д-р Илко Семерджиев; # плахият и най-нерешителен от всички д-р Танчо Гугалов (на когото създадохме Пресцентъра), олицетворение на безличието, безвремието и безхарактерността; # интелигентният възпитан доц. Божидар Финков; # невпечатлилият с нищо особено доц. Петър Бояджиев; # също незабележимият брокер Славчо Богоев; # блестящият хирург, но неубедителен мениджър проф. Радослав Гайдарски; # добронамереният, но предварително обречен на цайтнот д-р Евгений Желев.
Цели 13 министри идваха и си отиваха, работиха пред очите ни и ги коментирахме по медиите, и най-вече – във в. “Български лекар” (кога яростно, кога умерено; на някои бяхме сътрудници и съветници, друг един – наричащ себе си “демократ”! – беше разпоредил на портиерите да не ни пускат в МЗ, сякаш то му е роден дом или бащиния…) – ала крайният сумарен ефект от работата им е плачевен:
# най-нисък БВП за здравеопазването;
# все по-труден и по-скъп достъп до квалифицирана медицинска помощ;
# все по-малко специалисти;
# най-лошо здравословно състояние;
# най-ниска средна продължителност на живот на българската нация в целия ЕС!!
В миналия брой изброихме 10-те (според нас) най-важни проблеми в нашето здравеопазване. Ще решат ли поне някои от тях новите властимеещи?
Каква ще бъде оценката ни за тях и за новия, вече 19-ти български здравен Министър д-р Божидар Нанев?
Запазваме си правото да започнем да му я даваме след 100 дни… Засега нека да работи необезпокояван.
Той и екипът му също ще получават в. “Български лекар”… (Надяваме се – и да го четат.)
Честито на колегите, които получиха правото да управляват българското здравеопазване през следващите (може би) 4 години.
И нека да не забравят две неща: откъде идват (защото след известно време пак ще се върнат там, откъдето са дошли), както и горецитираната родопска поговорка. Защото властта е преходна; облечените с нея бързо могат да бъдат и съблечени. Животът е кратък, а ние сме простосмъртни прашинки в космоса.
Остават само делата!
А непреходни, велики са единствено народът и съсловието ни!
Обичайте ги! При успех ви очаква любовта им; при провал – презрението им. Вие какво си избрахте?
