Отбелязваме 140-год. от чутовното Априлско въстание, първопричината за Освобождението ни от турско робство. За няколко дни сме дали между 28 000 и 40 000 жертви, предимно от мирното население. Само в Батак са 4-5 000, при Еледжик – 2000, в Брацигово – почти цялото население. Хиляди са обезчестените девойки и изнасилените жени. В същото време безчинстващите изверги са дали не повече от 150 убити (най-вече – башибозук), а нито една туркиня не е поругана. В последвалата Руско-турска война Стара Загора е напълно опожарена, а 14-15 000 от жителите й – изклани или изгорени живи; бременните жени са били изнасилвани и после – разпаряни.
Стотици са закланите граждани на Карлово и Сопот (“Страшното”; вкл. и Минчо Вазов, бащата на Иван Вазов), Бояджик и т. н. Да продължавам ли?
Намериха се хора – българи! – които нарекоха 5-вековното турско робство, включващо и злините при потушаването на Априлското въстание, дори и от Министерството на просветата – “присъствие” и дори… “съжителстване”. Други – също българи!? – сътвориха филм, в който “доказват”, че Баташко клане не е имало; всичко е било плод на въображението ни. Няма да се спирам върху потурнаците, дето ядат чужд хляб – той ще им приседне.
Но се питам: дали героите-априлци не са дали живота си напразно?
Защото от същото това МОН безцеремонно изхвърлиха от учебниците на децата ни най-българската книга, Библията на историческата ни публицистика – “Записки по българските въстания” на Захарий Стоянов.
Значи – изхвърлиха и самото Априлско въстание.
О, неразумни и юроде…
