По наши наблюдения, по време на 2-минутното мълчание точно в 12 ч., придружено от сирени, поне 20-30% от хората по тротоарите и улиците не спряха да крачат…
Нищо не можеш да направиш срещу неблагодарността и липсата на дори копчица родолюбие.
Ще цитираме епилога от стихотворение на Ивайло Дамянов, което случайно чухме по “Хоризонт”:
“… На вечерната проверка
някои не бяха споменати.
Враговете на героя Списаревски
днес са ни съюзници от НАТО.”
Горкият поручик Димитър Списаревски… На 20 декември 1943 г. той загива в бой с американските бомбардировачи, тръгнали да унищожават столицата ни. Пронизва с куршуми и снаряди един о тях; свършил муниците си, се врязва самоотвержено в друг и сваля и него.
За да остане в безсмъртието.
Дълго време подвигът му бе премълчаван от официалните власти. От комунистите – защото е участвал, по бойна заповед, в преследване на партизани. От демократите – защото е воювал с новите ни братя… (После разрешиха издигането на паметник на тези от тях, които са ни пускали бомби и са унищожавали мирни българи!)
А Списаревски си е просто един български герой, загинал, за да живеят сънародниците му.
Защо, наистина, не го споменават на вечерната проверка преди 2 юни?
Причината я казва поетът.
