Неведнъж сме разговаряли по различни обществено-значими и здравни теми с винаги отзивчивия и добронамерен д-р Тотко Найденов, гл. редактор на в. “Български лекар”, специалист по социална медицина и автор на над 40 много интересни книги, сред които “Болестите и сексът на държавниците”, “222 любовни лекарски истории”, “Нежната жена”, “Кратка история на медицината и лекарска етика” и мн. др.. Сега ще го попитаме за наближаващия Ден на Спасението, който той е създал.
– Откога се отбелязва този уникален Ден на Спасението и защо е на 15 авгует, да не би да е във връзка с Успението на св. Богородица, Майката на Спасителя, д-р Найденов?
– От 2005 г. Няма връзка със св. Богородица. Просто на тази дата, 15 август 1963 г., в късния следобед, 26-годишният д-р Стефан Черкезов, лекар на великотърновското село Стрелец, връщайки се от служебна командировка в Горна Оряховица, попада в катастрофа: автобусът, току на излизане от града, се сблъсква с бетоновоз и избухва в пламъци. Лекарят е пътувал на степенката (автобусът е бил претъпкан, но той се е примолил на шофьора и са го качили, защото е бързал да си види болните в амбулаторията). Взривната вълна го е изхвърлила в канавката. Без колебание се втурнал обратно и започнал да вади изпадналите в паника хора. Извадил всичките 47. Пламнала му косата, но я изгасил с ръце и продължил да спасява. Бил облечен в бяла найлонова риза, която се стопила по тялото му; така е получил тежки изгаряния, от които на другия ден, призори, в 6,30 починал. Апропо, когато пристигали линейките, е товарел с носилките много по-леко обгорелите от него хора. Предложили му да го качат първи – отказал. Накрая за него нямало линейка и тръгнал пеша към града. Пристигнал в болницата и преди да припадне, казал на втурналите се към него лекари: “Колеги, оставете ме, аз ще умра, гледайте другите пациенти.” Преди да издъхне, казал на жена си, която цяла нощ стояла край леглото му: “Предай на татко, че станах лекар!”
– Невероятен герой!
– Мисля, че наистина е най-големият герой на лекарското съсловие.
– Какво става след смъртта му, тачат ли паметта му?
– Да. Кръщават Окръжната болница във Велико Търново на неговото име, издигат му и бюст-паметник в двора й. Тогавашният здравен министър вика вдовицата му Лидия Черкезова, счетоводителка, и й предлага да следва медицина без приемен изпит; тя приема. Сега е пенсионерка, беше доцент по социална медицина. Дават му посмъртно званието “Герой на социалистическия труд”. В София кръщават улица на името му. След 10 ноември, когато поголовно прекръщават улиците, премахват и неговото име, без да знаят какво е извършил, по простата логика на пещерния антикомунизъм: щом е герой на труда, значи е бил някакъв текезесар… Напразно предлагах на Столична Община да възстановят името му: били взели решение да не възстановяват вече премахнати имена. Така премахнаха името на Йордан Тодоров, мислейки го за партизанин, а той е бил ботев четник…
Не по-малко потресаещо, поне за мен, е, че нито един от тези 47 спасени от д-р Черкезов хора не е отишъл да види вдовицата и сирачето му (оставил е момиченце, Антония, на 6 месеца; днес тя е лекарка по УНГ в Германия), да им занесе нещичко – пари, продукти, да им благодари.
Потресаещо е също, че родната му къща в съседното на Стрелец село Виноград е порутена и разграбена от циганите: керемиди, дограма, всичко е свалено. А тя е била обявена за Къща-музей на този голям български герой!
– Към кого отправяте критиката си?
– Към Община – Велико Търново и Лекарския съюз. Мисля, че те биха могли да възстановят тази съсловна и национална светиня.
– Само д-р Черкезов ли чествате на 15 август?
– Не само. Издирил съм имената на над 130 лекари и 15-тина медицински сестри, починали при спасяване. От тях най-много са хирурзите – над 50 (20 – от “Пирогов”, която сигурно е болницата с най-много жертви в света; имат и 3 операционни сестри). Предложил съм на председателя на Лекарския съюз д-р Венцислав Грозев да проучим заболеваемостта и смъртността сред колегите, която е много висока; чакам отговора му.
– Как умират?
– По “класическия начин”: непосредствено след извършване на тежки среднощни операции – получата масивни инфаркти или тежки ритъмни смущения от пренапрежение и огромната си отговорност. Неколцина са умрели от болестите на своите пациенти, вследствие заразяване от тях (тиф в миналото; хепатит В, хеморагична треска). Особено покъртителен е случаят с м. с. Радина Стоева, 32-год. След тежки слети дневно и нощно дежурство си тръгва към къщи, но на трамвайната спирка пада и умира. А сватбата й е насрочена след 5 дни… Сестрите имат, както нас, своята голяма героиня – Стефка Димитрова, оперативна сестра от Пловдив, алпинистка. При опит да спаси заплел се във въжета младеж, при това – без никакви приспособления, пада от скалата и се пребива. След хирурзите най-много са акушер-гинеколозите: поне 10-тина са починали (поне известни на мен, може и да са повече) след извършено секцио посред нощ. Почитаме не само лекари, а и други. Спомняме си за минния спасител Илия Щинков от Мадан, футболиста от Свищов Илиан Манздалов (спасява няколко дечица от автобуса в река Лим, но от преизтощение се удавя), полк. Вълко Вълков от Видин (спасява нападнат от цигани-обирджии студент, но те го намушкват с нож и го убиват), старшина Димитър Димитров от Варна (матрос, спасява от избухване кораба си и целия екипаж). Най-много са българите, удавили се след спасяване на удавници; всяка година тези герои са поне 1-2. Миналото лято така загина операторът Григор Кумитски.
– Как ги почитате?
– Точно в 12 ч. на 15 август, в градинката на ВМА, пред Паметника на медицинските чинове, загинали във войните. Началникът й ген. проф. Николай Петров свиква гвардейския оркестър и те изпълняват пред слезлия долу персонал химна и “Покойници, вий в други полк минахте”. Отдаваме 1 минута мълчение, а сирените на 2 линейка на паркинга вият. За химн на Деня на Спасението избрах “Ако си дал” на Емил Димитров. Подкрепи ме лекарят на “Левски” д-р Михаил Илиев, който поиска разрешение от автора на текста Иля Велчев и сина на голямата наша звезда.
– Какво ще е развитието на този Ден на Спасението, защото много хора не го знаят?
– След неколкократни мои настоявания пред здравните министри, най-накрая Десислава Атанасова го внесе в Министерския съвет и той прие Решение № 1039/20 декември 2012 г., което гласи: “Обявява 15 август за ден за оказване почит към нашите сънародници, загинали при спасяване на човешки живот – Ден на Спасението.” Трябваше да се добави и ритуалът, а и да има вечерна тържествена Заря-проверка, както на 2 юни, но и това все някога ще стане. Важното е, че България официално стана единствената страна в ЕС, а вероятно – и в света, която почита своите сънародници, загинали при спасяване.
– Този герой заслужава отделна книга, а и останалите.
– Описал съм ги в “Книга за българските хирурзи”, а и в една брошурка – “Светейки на другите, изгарям”. Това е девизът на средновековните лекари; има и символ – догаряща в мрака свещ. Преди години Вельо Горанов изигра блестящо ролята на д-р Черкезов във филма “Колкото синапово зърно”; Предложих на Вяра Анкова да го излъчат по БНТ; отговориха ми, че качеството му вече било влошено, стара лента. Телевизионният център на Медицинския университет – Варна направили документален филм за героя – “Богородична клада”, спечелил и награда; чакам да ми го пратят.
И през тази година, живот и здраве, на 15 август, в 12 ч. ще мълчим за минутка пред ВМА. Правят го във все повече болници в страната; здравният министър и от УС на БЛС им пращат напомнящи писма, но ще бъда щастлив, ако се официализира и ритуалът.
