Навремето имаше един писател Иван Мартинов. Той не остави диря в литературата, а само малка драскотина със смешен епизод от живота му, който разказал с усмивка в прословутото Писателско кафене.
Започнал да съчинява някой от блудкавите си разказчета директно на пишещата машинка. По едно време спрял да обмисля по-нататъшното развитие на сюжета. След 15-тина минути от съседната стая се провикнала жена му:
– Иване, защо не пишеш?
– Мисля.
– Няма какво да мислиш. Пиши, пиши, пари трябват!
Сетих се за комичния епизод в кабината на една професорка. Дойде една ординаторка да се консултира за някаква пациентка. Нямала показания за хоспитализиране. Професорката възкликна:
– Няма какво да мислиш. Все ще намериш някакви повишени показатели. Приемай я. Пари трябват!
Щеше да бъде смешно, ако не беше тъжно.
Значи: пари трябват. Пък мерак и за сметка на жив човек, на една “рес сакра” (“свещена вещ”, по израза на Хипократ, неколкократно цитиран тук. Иначе болницата няма как да съществува, а лекарите – да си получат заплатите. Пък дали човекът ще страда допълнително, а може да се зарази и от някоя вътреболнична (нозокомиална, както е възприето да се нарича) инфекция, да се подлага на риск здравето и дори живота му – няма значение.
Пари, пари трябват!!
Вездесъщата Здравна каса, повелителка на съвременната Медицина, на лекарите и на техните пациентите, нагло им набута един административен Рамков договор (и за какво се свикват тогава Извънредни лекарски събори, с 400 делегати – да си чешат езиците ли – след като Касата им го налага силом?! Колко чини трудът на лекарите (да добавим – и на сестрите и санитарките), след като не е остойностен адекватно? Кой дава право на Касата-монополист да определя проклетите регулативни стандарти и болнични лимити – които пречат на дейността на колегите и я ограничават? Да не говорим за огромната разлика в заплащането труда на отделните специалисти – не че тя не трябва да съществува, но, все пак, трябва да е в поносими граници, с коефициент, както е в цивилизованите страни. Бумащината се е увеличила до степен на невъзможност, а направленията за консултация със специалист – не.
Нещо повече, още по-потресаещо. Властелинът НЗОК въведе термин “закупуване на медицински услуги от НЗОК”, с което окончателно меркантилизира най-великата и благородна професия – хуманната Медицина. Значи – лечебните заведения, като някакви купувачи, ще закупуват от единствения дистрибутор-платец дейностите, които извършват (никога не употребявам думата “услуга” – лекарят не е слуга никому; това е комунистически термин, останал ни от злокобните времена на министър Ангел Тодоров).
Нека на Черешова задушница изпеем заупокойна молитва за хуманната Медицина, която българската Здравна каса уби и погреба без почести и опело.
