Когато хобито е професията

УНСБАЛ “Св. Екатерина”

За какво ще мечтае едно дете, чиято майка е зъболекарка, а самото то е родено (през 1961 г. в гр. Гоце Делчев) на 7 април, Световния ден на здравето. Естествено – да стане лекар. Ненапразно зодия “Овен” е любимецът на зодиака, който винаги започва с него: “Овен”-ът е водач непознаващ заден ход, девизът му е “Аз съм” и с невероятното си упорство, прямота и почтеност разрушава всякакви прегради.

Дипломирал се в София, младият лекар д-р Димитър Петков започва работа в малката Общинска болница в градчето Разлог. Разбира се – като хирург: заради тази специалност е записал медицина. Това не му стига: трябва да осъществи и другата му детска мечта – да стане кардиохирург; тя се е зародила още когато е чул за трансплантацията, извършена от преживе станалия легенда проф. Кристиан Барнар. Само след 2 години се появява възможност мечтата да стане действителност: научава за обявения конкурс за асистент в УНСБАЛ “Св. Екатерина”. Подготвя се усърдно, явява се – и печели.

И така – от месец януари 1990 г. (скоро ще се се отбележат цели 2 десетилетия, половин професионален живот!) съвсем младият лекар (дипломирал се само 2 години преди това), облича заветната снежнобяла престилка, на джобчето с емблемата на най-модерната болница в България. През 1993 г. придобива първата си специалност – по обща хирургия; после става главен асистент, взема и втора специалност – по кардиохирургия.

Провежда дългосрочни специализации в САЩ, Италия, Холандия и Германия. Не му е трудно: владее английски, руски, френски, италиански, справя се и с немския език. През цялото това време е напътстван от светилата на българската кардиохирургия: проф. Генчо Начев (когото посочва за свой учител) и проф. Александър Чирков. Какво повече е нужно за професионалното израстване на един хирург: желание, труд – и, безспорно, грижите и помощта на стожерите в областта му.

Бавно, но неотклонно напредва в професията: член на Европейския борд на гръдните и сърдечно-съдовите хирурзи; успешна защита на докторска работа на тема “Хирургично лечение на пациенти, страдащи от ИБС с фракция на изтласкване на лявата камера по-малко от 30%”, избор за доцент по сърдечна хирургия в Клиниката по сърдечна хирургия. Завежда сектор “Вродени сърдечни малформации”.

Назначават го и за зам.-директор по лечебната част на болницата. Избират го за главен секретар на Асоциацията по гръдна, сърдечна и съдова хирургия (председател проф. Генчо Начев, лекар на България). Напълно осъществява детските си мечти: извършва и вече две самостоятелни сърдечни трансплантации. На 3 пъти е поставял и изкуствено сърце. Не знае броя на клапните протезирания, байпасите и останалите си интервенции; те са всекидневието му. Почти няма починало оперирано дете, с колкото и тежки малформации да е.  

Има ли хоби? Отговаря без замисляне: “Да – работата…”
Извършва поне една, но много често – по две операции дневно.

Тук кардиохирурзите са трима: проф. Генчо Начев, доц. Боян Баев и доц. Димитър Петков. Те извършват близо 400 сърдечни операции месечно. 

Не се ли изморява? “Не, това е ритъм!” Изморява се, ако го загуби. Но това много рядко се случва.
Как си почива? “С планове за работата.” Обича да релаксира с 1-часово стоене във вана, в която са разтворени лековити треви. А през отпуските – с културни екскурзии, най-вече до Италия. Обича да посещава и да гледа старини: Рим, Колизеума, Венеция. И там, пред вечния залез, да разсъждава върху смисъла на Живота и коварството на Смъртта, която толкова пъти е прогонвал! И после, като се върне в Родината, с утроени сили – пак да влиза в операционната и да разрязва и съшива уморените сърца на българите.

“Овен”… Без шикалкавене, без имитиране на дейност, угодничество пред началниците. Следва принципите си: “Няма нищо невъзможно, няма връщане назад. Всичко става, стига да го желаеш силно и да влагаш достатъчно воля и енергия!” Такива хора и лекари като доц. Димитър Петков са солта на земята.

Звънват му по телефона, той си изпива кафето (трето за деня) и отново забързва към залата: болният е анестезиран, чакат го. За това 10-минутно интервю съм настоявал цял месец, връщал ме е поне 5 пъти. Не му се сърдя: Пациентът е преди всичко и над всичко. Защото – да си лекар от “Св. Екатерина”, това означава дълг и отговорност. 

Да хилядиш, млади колега доц. Петков!

Tags: , , , , ,

Comments are closed.