В десетки научни форуми бе участвал проф. Николов, но предстоящият бе като че ли най-важният за него: предстоеше му да направи важно научно съобщение, резултат от дългогодишни проучвания и анализи, венец на досегашната му творческа дейност. Сигурно щеше да предизвика сензация сред колегите; със сигурност щяха да го забележат и цитират.
Намери си спонсор – мощна фармацевтична фирма, чието лекарство бе използвал в разработката. Осигуриха му самолетния билет, платиха му нощувките, както и неочаквана придружителка – от маркетинговия им отдел. В началото му стана неприятно – откъде-накъде ще му пращат и “съгледвач” – може би за да го шпионира дали няма да пропусне да спомене името на лекарството им?
Но можеш ли да откажеш на спонсор и на жена?…
Като я видя на аерогарата, онемя: беше като слязла от лъскаво модно списание – ослепителна със сините си очи, млечно-розовата кожа и разкошната руса коса. И как само му чуруликаше по целия път – не усети кога кацнаха, как се добраха до хотела. Не сваляше поглед от личицето ѝ – и усещаше как то го вълнува, като ученик, и как потъва (засега – още само въображяемо) в сластните ѝ прегръдки, как го засипва и задушава водопадът на косите ѝ. От минута на минута се влюбваше – все по-мощно и невъзвратимо.
Уговориха се веднага след краткото освежаване в стаите си, да се срещнат в ресторанта на хотела.
Дълго и обилно обядваха, после – приятно омекнали от виното, професорът ѝ задърпа към асансьора, като смело ѝ предложи да се отбие “при него”. Тя обаче натисна копчето за последния етаж, където е МОЛ-ът. Загледа се в една рокля, синя като невероятните ѝ очи – тя така ѝ отиваше, че професорът, без да се колебае, я купи с добавка чадърче и очила. Е, сега вече нямаше начин да не го последва – нима не трябваше да му бъде длъжна след обилния обед и прекрасните подаръци, които биха склонили, сами по себе си, и най-непревзимаемата персона (в тях потъна обещаната ходеща кукла за внучката…)
Защото Истинската Ходеща Кукла беше тук, на една ръка разстояние от професора. И тя нямаше моралното право да му отказва, дори и да не го харесва – поне заради тях! Иначе би било много долно – дори и за децата е ясно с каква цел един мъж ще черпи една чужда жена и ще я отрупва със скъпи подаръци, ако не – за да я обладае?!
Но тя го спря:
– Професоре, ами съобщението ти? Не беше ли определено за днес? За какво сме дошли, от фирмата ще ни убият, ако не го изнесеш.
Вярно, трябваше да изнесе толкова важното научно съобщение, да го вземат дяволите!
Втурнаха се към конферентната зала объркаха етажите – слизаха, качваха се. Когато най-после я намериха, там вече говореха други участници. Времето за неговия доклад бе изтекло безвъзвратно. Бе пропуснал отредения му час…Професорът така и не можа да впечатли колегите си.
Дамата изхлипа:
Ами сега?! Ще ме уволнят!!
Професорът се опита да я утеши:
– Абе, кой ще знае? Ще кажем, че съм го изнесъл.
– Нали ще проверят много лесно по Интернет и от протокола на конгреса? Всичко се изнася он-лайн на минутата. Изгоря ми хубавата работа… Шефът не прощава такива пропуски.
– Ела в стаята ми, да се разберем.
– За какво има да се разбираме? Всичко пропадна. Кой знае какво ще си помислят… А то – нищо не е станало. Ах, какъв кошмар!!
Отиде в своята стая да плаче.
Изоставен в коридора, професорът разбра:
Наистина, няма нищо по-силно от Любовта!
Но за каква Любов може да се говори тук? Тя си остана несподелена, нещо повече – отхвърлена, макар и да потроши немалко пари.
Меракът, той се остана главният виновник за провала.
Защото и той, както Нея, може да разруши и убие всичко, дори Науката с нейните доклади и съобщения, независимо дали са важни, безсмислени или щедро заплатени от богати чуждестранни фирми.
