УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
Благодаря за достойното дейно участие на БЛС в 12-то поредно отбелязване на Деня на Спасението (за разлика от м. г.).
Както знаете, благодарение съвместните ни усилия, министър Десислава Атанасова внесе в МС нашето предложение той да бъде официализиран и той се осъществи (Решение 1039/20. 12. 2012 г.; ДВ/28. 12. 2012 г.), с което България стана единствената страна в ЕС, а вероятно – и в света, която има подобно държавно отбелязване на почит.
Все още обаче ние сме дълбоки длъжници на своите собствени герои, самоотвержено и с цената на собствения си живот издигнали името Български Лекар, затова ви предлагам следните инициативи:
# Със здравния министър и председателя на БЧК (ако трябва – и с КНСБ, “Подкрепа”, ректорите на МУ) да внесем Инициативно писмо до Министър-председателя с идеята: заедно да предложим на СЗО и “Лекари без граници” да припознаят нашия Ден на Спасението като Международен. Мотивите: 600-те лекари, загинали при бомбардировките в гражданската война в Сирия; 500-те лекари, починали от ебола в Сиера Леоне, но предотвратили пандемия. Ако това стане, ще бъде огромен морален принос на България в духовността на света.
# Непосредствено след 10 ноември 1989 г. Столична община преименува улица в София, която носеше името на д-р Черкезов под предтекст, че… “щом е герой на соц. труд, вероятно е някой председател на ТКЗС…” Подобна сектантска логика би трябвало да предизвика смях, ако не беше трагична. В СО не приеха предложението ми, отправено към тях преди 6-8 години името на нашия най-голям съсловен герой да бъде възстановено или дадено на някой площад, но бездушно ми отговориха, че не коригирали свои решения… В това отношение на тези чиновници би могла да им въздейства СЛК;
# Заседателната зала на ет. Х в Центъра по хигиена, където НС на БЛС често провежда своите заседания, да се наименува “Д-р Стефан Черкезов” (ако директорът д-р Хр. Хинков даде съгласието си);
# Пред емблематичната българска болница за спешна помощ “Пирогов” тържествено да се открие Паметна плоча с имената на 20-те хирурзи и 3-те операционни м. с., починали по време на работа, което го прави вероятно лечебното заведение в света с най-много самопожертвали се за своите пациенти специалисти; подобна почит ще респектира и пациентите, и обществото;
# УС на БЛС и в. “Български лекар” да проучат заболеваемостта и смъртността сред колегите в страната, която (несъмнено и за съжаление) е твърде висока;
# Предвид все още недостатъчната популярност на Деня на Спасението в страната, БЛС би могъл да внесе, чрез здравния министър, предложение до МС да официализира и ритуала (както е на 2 юни) с допълнително Решение; предлагам и съответния текст (съгласуван с юристи):
“Решение на МС……
За отбелязване на Деня на Спасението МС реши:
1. Допълва Решение 1039/20. 12. 2012 г.;
2. Денят на Спасението 15 август да бъде отбелязван с 2-минутно мълчание, придружено със сирени на линейки и звън на камбани;
3. Държавните институции да издигнат българския национален флаг;
4. Предлага на общинските съвети да отбележат по подходящ начин почитането.”
# Да предложим на бъдещия нов президент да създаде специален орден “Д-р Стефан Черкезов”, с който да се удостояват български граждани, спасили човешки живот;
# Брошурата на БЛС “Светейки на другите, изгарям” да бъде преиздадена в по-голям тираж, ако трябва – с финансовата подкрепа на МЗ, БЧК и МУ – София и раздадена не само на делегатите на Събора, но и поне по 100 на областните и университетските болници и на медицинските журналисти; отново ви предоставям текста безвъзмездно;
# Да се спонсорира (съвместно с МЗ, МУ – София и БЧК) създаването на документален филм за д-р Стефан Черкезов, като се използва председателят на Съюза на лекарите-писатели проф. Златимир Коларов, който е сценарист на близо 20 сценария;
Предвид наближаващия 23-ти Ден на българския лекар (19 октомври), който, незнайно защо, м. г. не е бил отбелязан, споделям следните съображения:
Когато през септември 1993 г. предложих на УС на БЛС тази дата, мотивите ми бяха, че най-великият български светец и небесен покровител на българския народ е Иван Рилски Чудотворец (ок. 987 – 946), затова да го посочим за свой патрон, а 19 октомври, когато е канонизиран – за свой съсловен празник; съображението ми беше, че добрият лекар е най-стойностният член на обществото и земен покровител на своя народ. Предложението ми бе прието единодушно, още повече, че на всички ни бе омръзнало да имаме за празник социалистическия “Ден на здравния работник”. БКП, която след закриването на БЛС, първо ни вкара насилствено в Профсъюз на санитарно-хигиенните работници (заедно с теляците и бръснарите), после ни натрапи да го празнуваме заедно със санитарките и шофьорите на линейки; никой няма нищо против техния труд, нито т. нар. работническа класа, но ние трябваше да имаме отделно честване. Подобно предложение вече бях отправил и към тогавашния Съюз на фармацевтите в България (април 1994) – да празнуват на Еньовден, 24 юни; то бе също прието. Така 7 април си върна международното име и в България – “Световен ден на здравето” (предложен е от ООН, защото на тази дата 1948 г. е създадена СЗО).
През 1994 г. предвиждах Денят на българския лекар да се празнува по места, от РЛК (защото все още много колеги в страната дори не са и чували, че имат свой отделен съсловен празник), а централно – пак на самия 19 октомври с възможно по-широко медийно присъствие.
Би могло и през деня УС на БЛС да организира молебен за здравето на българските лекари (първият бе отслужен, по моя молба, от пловдивския митрополит Николай точно на 19 октомври в Параклиса на УМБАЛ “Св. Георги” преди 5 години, с подкрепата на проф. Карен Джамбазов).
