“Европейските стипендии са предназначени да стимулират студенти в специалности, в които има недостатъчно специалисти и същевременно няма достатъчно кандидат-студенти. Кандидат-студенти по медицина имаме достатъчно (даже конкуренцията за едно място е най-голяма), но завършващите я стават все по-дефицитни, защото повечето заминават за чужбина.
Европейските стипендии няма да ги задържат тук.
Новозавършилите медици трябва да намират добра реализация в България.
Все пак, ние подкрепяме исканията им да бъдат включени в програмата за европейските стипендии.
Първото, което направих като ректор, беше да поставя някои искания за специализация на лекарите. В Наредба № 1/2015 г. има един проблем: редовните докторанти се изключват от списъка на специалистите, т. е. те трябва да се откажат от доктурантурата или да минат като задочни, за да заемат място за лекар-специализант, за да имат специализация. Това е един от първите ангажименти, които поех като ректор. Проблемът е спешен. Необходимо е да се промени тази наредба. Сега младите докторанти така или иначе отиват в клиниките; събират си материали, но се оказва, че не могат да специализират…Имам отговор от МЗ, но нищо конкретно. Продължаваме да търсим отговор, съвместно с докторантите, които се организираха сами.
Другите важни задачи са свързани с подобрението на качеството на обучението – осъвременяване на програмите, разширяване на тестовото изпитване. Актуализираме интернет-страниците на университета – там предлагаме повече възможности за информация и комуникация.
Ние ще надграждаме. Да се провят промени е трудно – те зависят от много външни фактори. Надяваме се да поддържаме постоянно темпо на развитие. Няма да има съществени промени в общата политика. Тя ще бъде насочена към подобряване качеството на обучение. Търсим контакти с известни учени, нови проекти – европейски, световни. Разширяваме изнесеното обучение – в Кьолн; говори се също, че ще има и във Великобритания.
Трябва да се търсят пътища за професионално и академично израстване на младите лекари, което означава да имат облекчен достъп до специализация, а на тези, които имат качества и показват интерес, да се дава път за израстване. Но достъпът до специализация не зависи от нас. Университетът, университетските болници трябва да осигурим по-нататъшно обучение – да има повече места в тях, да ангажираме добри преподаватели, да предложим добри програми.
В чужбина младите колеги трудно правят академична или научно-изследователска кариера.
По отношение на обществото ни днес: то страда от екзистенциално раздвоение – между чувството за сигурност и личната свобода. Или едното – или другото.
Днешната агресия се обяснява с тревожността, породена от чувството за несигурност. Когато тя стигне до определено ниво, човек маха безпомощно с ръка, става безразличен или агресивен. Как ще се прояви – зависи от преживявания в детството и други фактори. Медиите показват агресията, дори я провокират. Тя се продава… но не се показва другата среда, позитивната.”
В. “Кво вадис”/юли 2016 г.
