Има едно стихотворение на забравения пролетарски поет Димитър Полянов (едно време родният му Карнобат прие неговото име – Поляновград).
Та то (или по-точно – заглавието му) ми прозвуча в главата, когато разбрах за дезертирането на нашата еврокомисарка, която не се яви и ден на работа след изтичането на отпуската й, във връзка със злополучното ѝ кандидатстване за най-високия дипломатически пост в света.
Прозвуча ми и българската поговорка “Видяла жабата, че подковават вола, и вдигнала и тя крак…”
За тези срутени кумири и жабата ми идва наум, когато се сетя за провалилите се с гръм и трясък изкуствени безличия като Румяна Желева и Ирина Бокова. Предстои шумният крах и на изкуствената, несъстояла се образователна министърка Кунева. И на изключително неподходящата Цачева.
И за “народните” ни държавни глави Петър Стоянов с неговата мантра за “евроатлантическите ценности”, които отмениха общочовешките семейни и християнски ценности и Плевнелиев, който шумно обяви, че “Вратите на Празидентството са широко отворени за всеки български гражданин”, но на практика 5 години не приемаше никого извън облечените във власт.
Срутените кумири изобщо не забелязват “Тъгите на България” (ако изобщо са чели тази стихосбирка на Вазов), нито демографския, духовен и интелектуален срив на народа и държавата ни. Тях ги интересуват само заповедите на кукловодите и дипленето на пачките в портфейлите им.
Не е далеч срутването на другите изкуствени кумири.
Ще го видим само след седмица!
Лошото е, че идва неизбежното срутване и на собствената ни държава, което ще бъде ускорено от надигащото (с предателското съдесйствие на злополучното ПМС № 208/12 август) мощно всеотмитащо мигрантско цунами, което ще ни залее и удави.
Надеждата ми е единствено в надигащото се народно негодувание и съпротива.
Докато не е изчезнал.
Той оцеля през турското робство, тоталитаризма и демокрацията. Но глобализацията и безумците от Брюксел ще го унищожат окончателно.
– Дали Плевнелиев ще получи някакъв висок пост в международна институция, напр. ЕК?
– При всички случаи: та малко ли се стара да се подмазва на световните властелини: перчи се на Русия, искаше да я напада, не отиде на парада на Победата в Москва (макар ние да сме дали 30 000 свидни жертви-офицери и войничета за разгрома на Хитлер). Най-подходящият пост за него е комисар по раздаване късметчета и правене на хороскопи, с каквато дейност си е вадел хлебеца след отпадането на комсомолския му пост.
Печалното в случая е, че България вероятно ще трябва да плаща над 430 хиляди евро “за адаптация” на напусналата по свое желание комисарски пост КриСталинка, макар тя фактически да не е изкарала целия си мандат; просто дезертира самоволно, без да пита българското правителство, което я е номинирало за него. Фактическият й работодател е България, която тя загърби най-отговорно. Че това си е самоотлъчка, която винаги се наказва с дисциплинарно уволнение! Помните ли, че посети наводнената Мизия, но не отпусна и лев от десетките милиарди, които управлява. Каква полза сме имали от нейното комисарство? Същото се отнася и за Кунева. Само вреди са ни нанасяли, а ние отгоре на всичко и ще им плащаме.
– Как ще обсъдите смяната на часовете? Вие неведнъж сте пледирали към правителството да отмени тази практика, защото е вредна за здравето ни.
– Разбира се, че е вредна. Бърка се в биологическия ни часовник. Природата не търпи груби намеси; всяко своеволие се заплаща. Но живеем в “паричен свят”, по израза на Хайтов. Никой от властниците днес не се вълнува от състоянието, настроението, здравето и уюта на хората, които управлява.
С исторически заложения си усет, генетично вмъкнат от 5-те века робство и клане, нашият народ с право не иска натрапените му от ЕС пришълци, защото знае: като му седнат на трапезата и влязат в дома му, те ще посегнат към дъщерята и жена му, пък и на самия него… Разберете: тези хора носят чужда и враждебна религия; те няма да имат жалост към нас, когато се видят достатъчно много. “И те са живи същества”, милозливо каза премиерът. А ние и децата ни – не сме ли?
Няма друг изход за ЕС и България, освен мантрата “свободно движение на хора, стоки и идеи” бъде допълнено с: “свободно движение на хора от страни-членки на ЕС”; иначе тук ще се довлекат сигурно и ескимосите (нали ще трябва да ги приемаме поради “климатични причини”: на полюса е студено, тук климатът е умерен… Ше дойдат и от Хаити, и от Индонезия, и от Филипините.
Е, нима Европа е дядовата ръкавичка? И кой ще ги изхранва тези неграмотни необразовани навлеци-готованци? Какво ще остане за нас самите?
Да, има и бежанци от войната. Зяатова час по-скоро тя трябва да спре. Но алчните оръжейни и енергийни магнати не искат и да чуят. Трябват и нови и нови милиарди; и още, и още. Няма ли да се задавят? А послушниците им от Брюксел и Берлин продължават да изпълняват пагубната им за цялото човечество политика. Ненаситно алчно е човешкото око; него само пръстта го засища. Алчността е един от 7-те смъртни гряха, формулирани от Папа Григорий Велики през 590 г. Кой да ги знае? Целта на тези магнати е една: пари, пари, пари… Нищо, че са оплискани с човешка кръв и страдание.
С голямо удоволствие видях по една от телевизиите, че евродепутати сще предложат на ЕК да обсъди отмяната на това глупашко и абсолютно неефективно местене на часовниците; тази игра с Господа, по сполучливия израз на един евродепутат от Естония.
Това съм го предлагал още на първото правителство на Борисов. Знам, че са го обсъждали на едно заседание на МС, но не се осмелили да го пренесат в ЕК; сакън, да не каже някой, че сме евроскептици, може би.
А щеше да излезе от нас, да направим добро впечатление – на креативно мислещи хора.
Напразно чакам отговор от този МС и на предложението ми да поискат СЗО и “Лекари без граници” да обявят нашия Ден на Спасението (който създадох през 2005 г., а през 2012 г., след намесата на министър Десислава Атанасова – и го официализира) – да стане Международен.
Нашите държавници не обичат да им дават акъл “отвън”, от обикновени хора, необлечени във власт. Трябва да си институционализиран, за да те чуят или забележат.
Според тях (ако изобщо знаят дали съществувам) аз съм само някакъв беизнетересн главен редактор и автор на някакви си над 40 книги. Друго щеше да бъде, ако бях от тяхното котило, номенклатура някаква.
Какво се е променило от т. нар. “демократични промени” насам?
Не си ли от “нашите” – ти си г-н Никой.
