Човекът, който искам да представя накратко, не се побира в рамки.
Той е единственият наш академик по хирургия. “Работохолик” е слаба дума за него; тя не може да обрисува постоянно будното му състояние – на тялото и духа.
45 години, отдадени само на ИСУЛ и на клиниката, която дълги години ръководеше да своето пенсиониране през тази пролет. Няколко мандата беше и председател на Съюза на учените в България и на Научното хирургическо дружество; един мандат – зам.-председател на БАН. Под негово ръководство и редакция бяха издадени над 20 тома по съвременна хирургия на всички органи – едно епохално дело, несвършено от никой наш медик досега. Да не говорим, че с неговата наистина безценна духовна подкрепа поддържахме огъня на Чилови дни и Деня на Спасението и издавахме в. “Български лекар”, на чиято редколегия е неизменен член.
Изкушаваме се да цитираме част от доклада му по повод удостояването му с почетното звание “Доктор хонорис кауза” на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”:
“Кръгът на живота никога не се затваря. Нещо се предава на следващите поколения. Какво предаваме ние на тях – по-добра перспектива или надежда?
Безспорно, днес светът е по-високотехнологичен, по-богато информационен, по-отворен и достъпен. Свят с по-широки възможности за лична и професионална реализация. Но ми е трудно да кажа, че предаваме на следващите поколения и свят с по-добра перспектива. Един от шлагерните изрази през последното десетилетие е “устойчиво развитие”. То стана цел и на ЕС, на икономическото му развитие, на развитието на науката в него, на социалните тежнения на населението. Същото словесност застигна България, която трябваше да постигне устойчив прогрес в икономиката, демографията, образованието, науката, здравеопазването и пр. Оказа се, че липсата на устойчивост в света, в Европа и у нас е единственият сигурен признак на съвременното неустойчиво развитие.
Светът бе достигнал подозрително единение сред края на Студената война, а политолозите чертаеха невероятни възможности. Икономическата и финансовата криза разклатиха съвременното развитие и комфорт. Събитията в Украйна и Крим върнаха Европа към противопоставянето, към военната надпревара и реторика. Появата на Ислямска държава, възходът на радикалния ислям в много страни, миграционната криза върнаха Европа назад в междудържавните отношения и регулации.
Зад всички проблеми в света и Европа прозират глобализацията, опитите за налагане на собствения държавен модел върху страни с различно ниво на развитие и култура, желанието да се подчинят държавите на нови ултимативни търговски взаимоотношения, битката за енергийни източници, дългогодишното пренебрегване на климатичните промени.
А миграцията и науката са безспорният гарант за прогрес. Миграцията и емиграцията на млади хора вече над 25 години обезкръвява страната. До днес над 480-500 хиляди млади и образовани българи напусната страната. Около 80 000 българи нито учат, нито работят.
Големият проблем е в демографската криза и засилващият се дефицит на кадри.
Мнозинството работници са потънали в ежедневието, задоволявайки се с наличните дадености или приспособявайки се с малки хитрости. Българските интелигенти са инертни, склонни към себеизява или заемащи позицията на пасивни съветници. А от интелигента се очаква да бъде лидер, идеолог, водач.
Затова все още виждам надежда и перспектива в мислещите хора от всяка възраст, избрали да останат в страната си и готови да работят за по-доброто ѝ бъдеще. Българският народ все пак исторически е доказал своите възрожденски способности. Разчитаме на тях!
Коментар. Да, това е акад. Дамян Дамянов, носител на Орден “Стара планина” и на най-високото съсловно звание отреждано от МЗ и БЛС – “Лекар на България”. Днес – макар и пенсионер, все така деен, добронамерен, отзивчив, колегиален и неуморим хирург, учен и общественик, той продължава да оперира, да съветва, да изнася лекции, да участва в наши и международни научни форуми.
Да даде Господ на него и на семейството му крепко родопско здраве и дълголетие!