Ето, че и славната офталмоложка доц. Стойна Баналиева (р. 1926 г.!) издаде своята мемоарна книга!
Четеш, четеш – и нямаш насищане: на образи, случки, чист български език, богат живот, отдаден на хората (колкото и шаблонно да звучи). Наистина, доц. Баналиева е широко известна и почитана, ползваща се с широко признание сред нашите офталмолози. Нейната скромност и ненатрапчивост не й попречиха да бъде всепризнат авторитет в тази специалност, най-вече – в спешната очна травматология, в която област името й е емблематично. Най-малкото, което сторихме, бе да я наградим навремето с нашия “Почетен знак Български лекар”.
Дълги години доц. Баналиева е работила в ИСУЛ; на 2 пъти – и в Либия, където буквално е била боготворена. (Интересно, какво ли е състоянието на здравеопазването в днешна Либия, разрушена и разпокъсана след организираната от хуманния Запад екзекуция на диктатора Кадафи?)
Вълнуващ е споменът ѝ за акад. Надежда Пучковская, която винаги е била против енуклеацията с принципа: “Наранено око не се изважда. Може Бог да помогне!” Когато издъхва, тя прошепва на събралите се около леглото й приятели и сътрудници последните си думи: “Что, уже – конец? А я хочу жить!”.
Кой човек не ги мисли преди да престъпи и се стопи в Отвъдното?!
С какво ще запомним тази непретенциозна тънка книжка, освен с интересните случаи и простичката трогателна изповед на авторката й:
“Нравът и професията ми до ден-днешен ме срещат с хора, споделящи и радост, и мъки, и неволи. Разказвам на деца, внуци и приятели.
“Разказвай, разказвай още…”
“Майко, запиши това, което разказваш. Пиши, докато все още си спомняш, че утре… Децата ни да четат на техните деца, на внуци и правнуци”.
Послушах ги. Прописах.
Благодаря им.”
Нека повече колеги го направят! Не е сложно.
Много интересни са и убежденията на гражданите на Тархуна, когато тя повторно – и вече завинаги – си тръгва за България: “Ще разсърдиш Бога!”.
Един, един е Той, за всички, както и да го наричаме – Господ, Аллах, Йехова. Защо не го разбираме?!
Накрая ще цитираме думите на проф. Бушмич, с когото доц. Баналиева полага цветя на гроба на великана в офталмологията акад. Владимир Филатов (1875 – 1956), създател на легендарния Офталмологичен институт в Одеса:
“Работу окончил – халат бросил. Халат бросил – жизн окончил.”
Ето защо лекарите не бързат да захвърлят Бялата Престилка.
Дано да е така за всички колеги, до Края им.
