Богородице, майчице Божия,
ти – най-святата на света,
позволи на една майка тревожна
да отправи към тебе молба.
Като майка на майка да кажа
колко страх е събрана в душата ми
за онези – най-любимите, важните,
без които не мога – децата ми!
Те отдавна пораснаха, майчице,
и далече ги носят крилата им.
Но от всички ти най-добре знаеш, че
все трепери сърце над съдбата им!
Как ги мисля в безсънните нощи
и във краткия сън ги жадувам.
Щом прегърна ги, все искам още.
Щом далече са – как боледувам.
Днес отново пред тебе заставам,
както всеки ден, откогато ги имам.
И те моля, и се надявам
да ги пазиш с прегръдка любима.
Дочка Иванова
