Един мой съществен недостатък е, че не мога да лъжа. Може нещо да премълча, но не и да го нарека с неверни думи. Затова искрено се възмущавам от лъжливите ни политици, за които лицемерието явно е неизлечима болест.
“Политиката ми отне най-скъпото – детето ми”, заявява в прав текст най-несполучливият и отвратителен на повечето българи президант. И дума да не става, загубата на дете е несравнима с нищо друго, това е най-тежкият удар от сляпата съдба. И аз бях дълбоко опечален от внезапната смърт на невинното злощастно детенце и изказвам своите съболезнования на родителите му. Но каква връзка има болестта на Марфан (вродена слабост на съединителната тъкан, в случая – на аортата, което обуславя разцепването й) с политиката?! Как може един опечален баща да спекулира със собствената си болка и да се изкарва жертва на своето занятие?!
В края на последната си (слава, Богу) пресконференция, същият този човек заяви, че занапред ще се занимава със семейството си, при което се връща. Чудесно, трогателно. Но нали съпругата му го изостави още преди встъпването му в длъжност и оттогава не живее с него? Не ми е работа да надничам под чуждите юргани, но всички знаем, че тези хора просто не си живеят заедно.
Следващата откровена лъжа я изрече Цветанов, който определи отиващия си президент като изключително успешен, обединител на нацията и равностоящ от всички партии… И никой от покорно записващите думите му журналисти (ето защо ги наричат “журналя”) не го попита: ами откровеното му насърчение на “умните и красивите”, които (повечето – добре платени, нека не се лъжем) със седмици дефилираха против Орешарски? А ястребската позиция спрямо нашата освободителка, към която почти всички българи изпитват признателност? Ами упоритата му подкрепа за санкциите срещу Русия, макар сам да призна, че те ни носят милиарди загуби, но обратното би било популистка позиция? Ами желанието му да започнем война с Русия, която тогава би ни смачкала за 2 дни? Ами папагалското му повтаряне “Крим е в Украйна, Украйна е в ЕС”, сякаш не е български, а украински президент? И стига с този “украински” Крим: той е руски от над 200 години, откакто Екатерина Велика го отвоюва от турците. Наивникът Хрушчов го хариза на Украинската СССР, която също е създадена изкуствено от другаря Ленин; проведе се и референдум, на който над 90% от исконното руско население там гласува за присъединяване към Родината, защото профашисткото бандеровско правителство в Киев се гласеше за забранява руския език и да настанява там чужди бази. Значи – аналогичният референдум в Косово е законен, макар Сърбия да не го признава, а в Крим – не е? Хайде, стига с това лицемерие, другари и господа политици!
Да си припомним и лицемерието на кандидатката за всебългарска майка на нацията, която си триеше “сълзите” с евтина салфетка по дядо си, който не й бил никакъв роден дядо, а вторият мъж на баба ѝ.
Да не говорим за лицемерието, че сме получили за 10 години членство в ЕС 10 млрд евро, без никой да споменава колко сме му дали като членски внос и защо сме се добрали само до по-малко от 5% от евросубсидиите, които така или иначе ще бъдат прекратени след 3 години. И за лицемерието с нарастналите приходи в хазната – те не са от производство или спрялата контрабанда (арестите на корумпираните – до един! – митничари във Варна и Свиленград го доказва), а от 16-те млрд заеми, които и внуците ни ще изплащат (ако останат в България).
След 2 месеца предстоят извънредни парламентарни избори. Отсега си представям колко лъжи ще се изсипят върху топящия се като пряспа сняг през април български народ, който с най-бързи темпове изчезва от лицето на земята. И тогава демагозите, които имат основен принос за демографската ни катастрофа, няма да имат кого да лъжат.
