“Много сълзи са изплакани заради сбъднати мечти…”
Тази сентенция я чух като млад лекар от една пациентка.
И си я припомних, когато нашите медии нееднократно ни напомниха, че на 1 януари се навършиха 10 години от приемането ни в ЕС.
“Най-сполучливият политически проект” (определението е на експрезидента Плевнелиев) всъщност се оказа “недоносче” (определението на Тодор Живков за социализЪма) – едно тромаво, лошо сглобено творение на наивници или, по-скоро – на алчни за собствените си високи заплати чиновници (при пенсиониране еврокомисарите получават за “адаптация” над 430 000 евро; извън тлъстата ежемесечна пенсия; да не говорим за 30-те 000 евро заплата, която са получавали).
“За 10 години членство в ЕС сме получили 10 млрд евро помощи”
течеше непрекъснато гордо субтитри в ТВ “Европа”. Чудесно (ако смятат 1 млрд годишна субсидия за достатъчна, си е за тяхна сметка) – но нали добрият журналист отразява и двете страни на истината: е, защо не отразиха колко млрд членски внос пък сме платили ние?! Мисля, че салдото няма да е в наша полза, сиреч – платили сме повече, отколкото сме получили. Защото вноската ни е около 1,4 млрд годишно. Евро, не лв.
Е, защо ни правите на глупаци; нима не сте братя, българи?! Защо лъжете братята си – защото това ви нареждат чорбаджиите ви? Така е, наемният работник не е свободен.
И, още нещо: как са изразходвани тези 10 млрд евро и от кого?
Ще кажете: имаме магистрали.
Да, но при цена 7(изписваме словом: седем) пъти по-висока, отколкото магистралите в Норвегия. За качеството да не говорим: там едва ли пропадат и се огъват на втория месец и после се затварят за ремонт.
Отделно: членството ни в ЕС ни задължава (а ние, както се знае, сме образцово усърдни в послушанието) да приемаме безпрекословно всяко разпореждане на фелдфебелския Брюксел (“Молчать, не розсуждать!”, както са казвали руските императори), вкл. безумното му решение за безотказно приемане на наглеци-мигранти.
Усърдно повтаряме мантра на Меркел и Юнкер: “Русия е враг № 1 на Европа и целия свят!” (не: Ислямска държава); следваме самоубийствената им политика на либерализъм, глобализъм и мултикултурализъм.
За лоши думи бяха обявени: популизмът, ксенофобията, родолюбието.
“Популизъм” – но това значи привързаност към народа; “Вокс попули – вокс деи”; какво лошо има в това – да следваш и изпълняваш желанията на своя народ, на хората, които го съставляват? Нали те са много по-важни от някакви чужди високоплатени самонадеяни чиновници, изпълняващи заповедите на задокеанските си господари?
“Ксенофобия” – значи омраза към чужденците. Ние не мразим никого, но не можем да обичаме хора, които мразят нас самите, страната и децата ни, и идват с намерения да я разрушават, да променят религията ни (защото имаме генна памет: на кланета, помюсюлманчване, отнемане на рожбите ни за еничари, изнасилване на дъщерите ни).
“Родолюбието” ни е завещано от нашите деди. Винаги ще пари челата ни онзи неистов вик на Паисий, незаглъхващ през вековете (1762 г.): “О, неразумний и юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин?”
Някои обаче се срамят. МОН изхвърлиха от учебниците най-родолюбивите текстове – класическите “Записки по българските въстания”, ботевите “Хаджи Димитър” и “Обесването на Левски”, вазовото “Аз съм българче”, яворовото “Арменци”, вапцаровата “Вяра”. При мълчаливото съгласие на МС. Как е възможно подобно мерзко националпредателство?!
Отварянето на границите и пазарната икономика също са сред убийците на България. Стотици хиляди (някои ги изчисляват на 2 млн) младежи напуснаха Родината и отидоха да си вадят хляба навън; повечето ще се задомят и раждат деца Там, а не Тук. Пазарната икономика затвори хиляди предприятия в страната – а те даваха препитания (оттам – и средства за отглеждане на деца) на милиони българи. Въпреки хвалбите на т. нар. ни държавници, българите продължават да бъдат най-бедни не само в ЕС, но и изобщо – в Европа.
На тази ли “стабилност”, осигурена ни от ЕС, трябва да се радваме?!
Преди 4 години Плевнелиев си позволи да изкрещи, в утвърдения си демагогски стил, от най-високия връх на България – Шипка, че (цитирам дословно): “Без национална кауза ние нямаме бъдеще”, като хитро избегна да уточни каква точно е тя. В Отворено писмо и на специална пресконференция го попитах директно да ни разясни коя е тази “национална кауза”, но така и не получих отговор, въпреки тържествените му обещания при всъпването в длъжност, че “Вратите на Президентството са широко отворени за всеки български гражданин”. Тогава му я посочих; ще я кажа и на Вас: “Нашата национална кауза в този момент е, уви, Оцеляването…” Звучи тъжно на многовековен народ и държава на над 1300 години, нали? Но явно Плевнелиев, както и останалите му колеги-“държавници” не се вълнуват от демографската катастрофа. Искрено се надявам Вие да не приличате на тях.
За ценностната система на българите сме говорили и писали също неведнъж: тя е неразривно свързана с християнството. “Има православие – има България; няма православие – няма България!” – е казвал ЕкзархАнтимI.Някой днес чува ли го – или и неговите думи ще заглъхнат?
Та, това ни донесе за 10 години прехваленият лъскав ЕС, чиито хрантутници (шепа привилегировани надменни функционери, изживяващи се като недосегаема Светая светих) толкова много му се възхищават и отказват да виждат, че той се руши неудържимо поради тяхната безотговорна политика.
Изкуствено създаденият ЕС едва ли ще доживее още 10 години. Не желаем гибелта му, но, ако иска да просъществува, той трябва рязко да се освободи от робската си подчиненост пред столица, чужда на Стария континент; да се превърне действително в една “общност на нациите” (дьо Гол), да се вслушва в гласа на народите си и да следва само техните интереси (пък нека нарича тази политика “популизъм”), и да върне обратно, откъдето са дошли, всички неканени, съвършено чужди и враждебни на християнските и общочовешки традиции натрапници – така, както настоява истинският народен водач и трибун Виктор Орбан.
