2017 бе обявена за Година на Левски; съставен е и Инициативен комитет. Чудесно! Но през нея би трябвало да отбележим и 100-годишнината от епичните битки на доблестната българска армия по фронтовете на Първата световна война, където са паднали десетки хиляди наши юнаци, мълвейки името на Майка България. Помним ли ги? Изпитваме ли синовна признателност и благодарност към саможертвата им?
Уви, отговорът е отрицателен. Ще кажете: “Днес хората са заети с оцеляването си.”
Дали?
“От всички славни дела, с които може да се гордее човек, няма равно по величието си със смъртта за Отечеството”, е казал легендарният герой полк. Борис Дрангов. И той, както повечето български офицери тогава, са предвождали войниците си на атака с вика: “Напред! След мен!”; затова и имаме толкова много жертви сред офицерския състав (докато в другите армии те вървят отзад, прикрити зад редиците им).
Имената на победоносни пълководци като полк. Дрангов и ген. Иван Колев бяха нарочно забравени; те продължават да не бъдат споменавани в учебниците, защото по времето на социализма се твърдеше, че тази война е била империалистическа (а ние сме я водили за обединението на земите си); днес пък е някак-си неудобно да си спомняме, че сме се били срещу сегашните си съюзници от свещената крава НАТО. Поради същата причина поетът Ивайло Диманов пише (имайки предвид тържествената проверка в навечерието на 2 юни:)/!
“На вечерната проверка
някои не бяха споменати.
Враговете на героя Списаревски
днес са ни съюзници от НАТО.”
Полк. Стефан Илиев, роден във Видин, храбро повежда войниците си в атака. Раняват го на 1 място, но продължава да води боя, докато го разкъсва снаряд. Негова родственица предлага на Община – Видин да поставят паметна плоча на блока, построен на мястото на родната му къща. Отговорът е: положителен, при условие… плочата да бъде за нейна сметка и преди това да вземе писмено съгласие от всички живущи там…
Какво да кажем за признателността ни към най-големия герой на лекарското съсловие д-р Стефан Черкезов? Той умира от тежките си изгаряния, след като вади 47 души от пламнал автобус. (В негова чест създадохме Деня на Спасението, 15 август, който е и официализиран от МС. Но родната му къща в с. Виноград, Великотърновско е в руини, с разграбени керемиди и дограма.
“Когато искаш да лишиш някой народ от бъдеще, отнеми му миналото”, беше казал някой мъдрец.
“Винаги се моли, на всичко се радвай, за всичко благодари”, ни съветва през вековете св. ап. Павел.
Е, кой да го чуе? Ислямът тропа на вратите на Европа, а нашите ще лухнат след няколко десетилетия поради демографската катастрофа…
