Опростачването на нашия народ, което бе ясна цел на всички партии досега (защото бездуховният човек се управлява много по-лесно) се извършва успешно и дава своите плодове.
По едно от нашите телевизии излъчиха ентусиазирана група младежи, които разпалено ни представиха своята грандиозна идея: да прекръстим град Хасково на Григор Димитрово. Тенисистът напълно го заслужавал…
Помислих, че се майтапят, но те изглеждаха напълно сериозни. Както и водещият предаването…
В зората на т. нар. демокрация президентът Желев бе създал някаква “Комисия по преименоването” или нещо подобно. Нямам спомен да са свършили нещо полезно. Пратих им инициативно писмо: да премахнат имената на Димитровград, Благоевград, Сандански и с. Георги Дамяново. Мотивите: Георги Димитров е комай единственият министър-председател в света, който принуждава (с бой, изселване, въвеждане в концлагер и дори убийства) голяма част от своя народ да се припише към друга националност (българите от Пиринско бяха задължавани да се пишат македонци!). Димитър Благоев, бидейки народен представител, е заявявал в Парламента, че не се чувства българин, а македонец. Яне Сандански е ратувал за откъсване на Пиринска Македония от България. Георги Дамянов е един от водачите на кървавото Септемврийско въстание, подклаждано от Коминтерна и причина за братоубийството на около 2500 българи. Естествено, от въпросната комисия не получих отговор.
Но мисълта ми в случая е друга: може ли медиите да обръщат внимание на всяка глупост? Навират микрофона пред устата на откровени идиоти, само за да търсят някаква сензация и да станат интересни. Размерът на глупостта няма значение. Значение има скандалът. Той също е неотделима част от успешното опростачване и обездухотворяване на нашия народ.
Защото ако бяха попитали някой от тези глупаци могат ли да издекламират “Аз съм българче” или “Хаджи Димитър”, те щяха да се изсмеят и да поискат позволение да изпеят песните на чалгаджийките, чиито текстове – бъдете уверени, знаят наизуст. Пак с помощта на българските медии.
