УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГРИГОРОВ И ПРОФ. ГИГОВ,
Както ви е известно, на 15 август 1963 г. д-р Стефан Черкезов спасява 47 души от пламнал автобус и умира от тежките си изгаряния. Издирили сме имената на десетки лекари (51 – хирурзи, от тях – 20 от “Пирогов”!), както и на много други българи, загинали при спасяване. През 2005 г., със съдействието на МЗ, МО, БЛС, БЧК, синдикатите и ВМА създадохме Ден на Спасението, официализиран от МС (Решение 1039/20. 12. 2012), с което България стана единствената страна в ЕС, а вероятно – и в света, която почита своите сънародници, загинали при спасяване, в т. ч. водни и минни спасители, м. с., полицаи, огнеборци.
Все още, обаче, това отбелязване не е придобило своята известност сред обществеността. Нещо повече, малцина от спасените, а и самата държава и обществото ни, не показват своята почит и благодарност към тези герои в мирно време. Крещящ пример е занемарената и порутена родна къща на д-р Черкезов в с. Виноград, В. Търновско.
Ето защо ви предлагам в подходящо време (може би – непосредствено след Великден) съвместно да организираме Кръгла маса по тези въпроси, като поканим представители на МЗ, МО, МВР, БЛС, както и медиите. Би било добре, също така, да изработим плакет “Д-р Стефан Черкезов”, с която да се удостояват заслужили лекари, кръводарители, огнеборци, планински и водни спасители, спасявали десетки хора; в бъдеще той би могъл да стане и орден.
Бих се радвал, също така, ако предложите (вероятно – съвместно с МЗ) на Международния Червен кръст и полумесец да обявят българския Ден на Спасението за Международен; това начинение би могло впоследствие да се подеме и от СЗО и “Лекари без граници”. Това би било и несъмнен успех за България в морално и духовно измерение.
