С интерес отидох да изгледам новия документален филм на проф. Златимир Коларов (той е сценарист, а съпругата му Валя Коларова – режисьор) за обичаната от всички българка Йорданка Благоева, още повече, че съм бил състезател по висок скок на “Ник. Лъсков” – Ямбол и “Академик” – Пловдив.
Лентата е вълнуваща: животът и високите спортни постижения (понякога – и редуващи се с неуспехи, както е навсякъде в живота) на нашата знаменита първа световна рекордьорка по лека атлетика. Данчето е, без съмнение, национален капитал и повод за българска гордост. “Аз съм обикновен човек, както всички вас – казва накрая тя, – само че просто ми провървя.” Ще провърви на всеки, който има талант и го развива с труд и постоянство. Но един малък епизод от живота ѝ ме огорчи. Пред едно световно първенство тя се омъжва и от Българския съюз по физкултура и спорт я принуждават да подпише декларация, че… няма да забременява. Това обаче се случва… И (представете си – а и нима ще се учудите?) ѝ намаляват заплатата наполовина… На нея – бъдещата българска майка!!
Така е у нас. Навремето едно актриса сподели, че директорът на театъра я накарал да абортира, защото трябвало спектакълът, в който играела, вървял успешно и не трябвало, заради майчинството ѝ, да прекъсва…
Да споменем ли детето с церебрална парализа, извадено от утробата на агонизиращата си майка (загиваща, заедно със съпруга си, вследствие тежка, предизвикана от някакъв пиян шофьор, катастрофа), но на което милосърдните социални служби отпускат едва 33 от полагаещите му се 100 лв месечно за рехабилитация, защото… нямало майка; такъв бил, видите ли, законът…
Не демографска – духовна е катастрофата ни!
