Драги Читателю,
В ръцете си държиш бр. № 300 на в. “БЪЛГАРСКИ ЛЕКАР”, който създадохме за теб през есента на 1993 г.
Благодарим ти за доверието и верността!
Благодарим, също така, и на многобройните приятели, които не ни измениха през тези 25 годинии ни подкрепяха и в най-трудните за нас моменти: академиците Дамян Дамянов и Богдан Петрунов, десетки професори като чл.-кор. Стефан Костянев, Красимир Иванов, Григор Горчев, Славчо Томов, Карен Джамбазов, Тодор Кантарджиев, Алексей Алексеев, Анелия Клисарова, Илия Баташки, доц. Георги Паскалев и много, много други.
Благодарим и на недоброжелателите, защото те ни принуждаваха да се мобилизираме и да творим нови и нови идеи.
За вас, колеги, и с неоценимата ваша помощ,
СЪЗДАДОХМЕ:
Денят на българския лекар (1994);
Празникът на българските фармацевти (1994);
Чилови дни (1998);
Денят на Спасението (2005);
Варненската лекарска среща (1997 – 2006);
Родопският здравно-духовен Събор (2009);
Здравно-духовният туризъм,
както и някои форуми, които вече не се провеждат, като:
Белиновият симпозиум (присвоен и преименуван от недобросъвестни професори-плагиати на интелектуален продукт) и Срещата по обществено здраве “Акад. Тошко Петров”.
Но това е Животът: низ от успехи и загуби (никога не употребяваме термини като “поражение”, защото сме следвали Вазовия завет: “Ако ще паднеш – прав падни!”). Затова – нека да го благословим и да следваме избрания от нас път, пък – докъдето ни отведе Господ.
Да споменем още и осъществената ни инициатива да бъде допълнен чл. 131, ал. 2 от НК (предвиждащ строги наказания за нанасяне телесни повреди на длъжностни лица) с включването в него и на медиците. Както и предложението (2008) ни за Закон за допълнение на ЗСОЛС, съгласно което ако УС на БЛС не свика Отчетно-изборен Събор 3 месеца след изтичане на мандата му, то той да се свиква служебно от здравния министър. И друго едно успешно предложение, прието на Събора/2002: депутати да не бъдат избирани в ръководните органи на БЛС, защото го политизират.
Както е “прието” в България, скъпо платихме за дързостта си, защото се водехме от принципа на Захарий Стоянов – “Святата Истина водеше перото ни”. Открай време нашите властимащи, независимо от политическата им хамелеонова окраска, обичат само блюдолизците си и не прощават инакомислието и непокорството: уволняваха ни, заплашваха ни, спираха ни рекламодателите. Особено се проявиха в това отношение т. нар. демократи, чийто основен постулат би трябвало да бъде – търпимост към чуждото мнение… Но ние издържахме! И вие, нашите верни абонати и спомоществователи, имате основната заслуга за това.
Докога ще излиза в. “БЪЛГАРСКИ ЛЕКАР”?
Докато има очи, които да гледат и ръце, които да го списват.
И, разбира се – читатели, които да го четат.
Благодарим на Бога и на всички вас за подкрепата!
Да живее България!
