Издевателствата на самозабравилия се турски президент към християнска цивилизована Европа нямат край.
Германия била нацистка, защото не позволявала да се провеждат на нейна територия политически митинги на други политици. И как така Австрия и Холандия няма да пускат министрите му да правят агитация и пропаганда за новия султан? А и България – откъде-накъде ще се сърди, че негови държавници агитират изселниците ни да гласуват за протурската българска партия? Що за демократи сте бе, аланкоолу? Това ли ви е неолиберализмът: да не пускате моите хора на своя земя? Да забранявате бурките? Да затваряте джамиите, в които се проповядва радикален ислям, който планира да ви смени гяурската вяра и да ви събори катедралите?
Ще ви пусна аз мигрантите, откога се каня: да ви залеят, да ви видят сметката… В моите сънища ви виждам отново в пределите на Османската империя. Ще видите вие: пеняви се кандидатът за световен падишах.
Обезумялата Европа, чиито неолиберални лидери (най-вече – предателката на Германия и ЕС Меркел) се натискаха за сърдечни срещи с него, май най-после ще проемуят (а колко ли време още ще им е нужно?): че Турция не е узряла за член на Съюза. Не само защото в тази страна не се спазват никакви демократически ценности, човешки права и свободи, а защото иска да внесе своите ислямистки идеи и практики на самите нас. Без да са влезли в ЕС, отсега искат да ни ги наложат – с възмутителна, недопустима за цивилизования свят и за международната дипломация сила и наглост. Представете си какво ще бъде поведението им, ако ги приемем в нашето семейство…
И ние сме си виновни. “Да си толерантен в зверилник е равносилно на самоубийство”, казваше Хайтов, имайки предвид безочливото поведение на “Отворено общество” и соросоидите, които са там на хранилка. И защо чак служебното правителство трябваше да реагира (макар и не дотам решително) на недопустимата намеса на турския посланик и един турски министър във вътрешните ни работи?
И как така българският съд регистрира една явно чужда и враждебна партия?!
“От главата си пати”, казва нашият народ.
Добре е, че някои европейски политици, макар и чак сега, го проумяха.
Но дали вече не е прекалено късно?
