Как да има сестри по селата?!

Всички знаем дефицита от м. с. (те са вече само около 30 000; т. е. по 1 на 1 лекар, вместо съотношението да е 2:1). Дотам ни доведе упоритото неглижиране на темата; увеличаването на обучението им от 3 на 4 години; съкращаването на някои сестрински училища в страната, мизерното заплащане на труда на нашите най-верни помощнички, спирането на обучението на фелдшери (гръмко прокламираните парамедици така и не се осъществиха).

Чрез меркантилизирането на здравеопазването то се модернизира в големите градове, но се срина в селата (и без това – стремглаво стопяващи се). Задължителното разпределение в тях на лекарите отдавна е само спомен от миналото (кога – мил и романтичен, кога – тягостен и омразен). Днес старите хора, все още останали тук-там по селата, се посещават веднъж седмично за час-два от някой лекар, включил ги в практиката си или от медицински сестри, които са хонорувани от него.

Никой обаче не им поема пътните разноски, както това се постъпва (и правилно) с учителите: нито работодателите им, нито общините или кметствата.

Въпросът трябва най-после да бъде разрешен от МЗ.

Но отдавна сме го разбрали: държавата ни е напълно безразлична към здравеопазването на своите граждани.

За селяните – да не говорим.

Tags: 

Comments are closed.