Почина кученцето ми, болонка. Имаше рак на гърдата. И кучетата страдат от нашите болести. Само че медицинските грижи за тях понякога са по-добри…
Водих го това предано животинче на ветеринарните лекари (викаме си “колега”, защото имаме нерядко сходство…). Техните лечебници са частни. Подредени, чисти. Най-важното – колегите са мили и учтиви с пациентите си, никога не ги нагрубяват, нито се отнасят със снизхождение към тях. Не по-малко важно: продават ти необходимите лекарства. Няма нужда да се разкарваш с рецепта по аптеките със зелен кръст на табелите.
Та си спомних… Като бях селски лекар (с. Ръжена, Казанлъшко) имах зачислена аптека – шкаф в кабинета ми. Зареждах я с лекарства от централната държавна аптека в Казанлък. Преглеждах си болните и им продавах нужните медикаменти. За тази дейност ми начисляваха 30 лв допълнителни към заплатата.
И аз доволен, и селяните – също.
Сега т. нар. джипита, които чат-пат посещават селски райони, имат право само да предписват рецепти. Пациентите трябва да пътуват до града, за да си ги закупят. Често не го правят. Защото нямат пари за автобуса.
Оголяха селата откъм лекари и здравни грижи. Хорицата така си и боледуват и мрат като мухи. Както преди 100 години, когато е нямало лекари.
И сега няма, изчезват. 75% от новозавършилите медици веднага заминават за чужбина, където за месец им плащат колкото тук за година.
За кучетата си има достатъчно ветеринари. Грижовни и с веднага давани лекарства.
Колко хубаво е да си куче в България…
