Още един възхитителен българин, пред когото всички ние трябва да ставаме прави и със свалени шапки: проф. д-р Дечко Свиленов, лекар и богослов.
Работил е 36 години в БАН. Голяма част от научната си дейност е осъществил в Медицинския университет на гр. Улм, Германия. Автор на над 100 научни публикации в областта на експерименталната патология и електронната микроскопия. Автор на интересни оригинални книги, като “Минало, настояще и бъдеще на човечеството според Библията”, “Еволюция или сътворение – какво казва науката”, “Какво е дал Израел на света”, “Християнинът през погледа на Исус Христос”, “Животът след смъртта”, “Наука и Библия” и др.
Създател на Международната фондация “Приятели на България”, чрез която у нас са внесени и раздадени тонове хуманитарна помощ. Не по-маловажна е духовната храна! Съвместно с МОН проф. Свиленов организира отпечатването и разпространението в държавните училища на два вида детски Библии, “Християнска етика и Нов завет”, одобрени от Светия Синод (69 издания с общо 3,4 млн бройки (не е печатна грешка: три милиона и четиристотин хиляди бройки). Пак чрез фондацията отпечатва и също безплатно разпространява Библията в 202 000 бройки!
Със съпругата си д-р Цветанка Свиленова (интернист) имат двама синове (лекар и стоматолог) и пет внучета.
Вече 75-год., колегата Свиленов не спира да твори. Наскоро излезе новата му книга “Здраве, болести и страдания (какво казват медицината и Библията)”, която също се разпространява безплатно. В нея разглежда упоменатите въпроси, пречупени през погледа на лекаря и богослова, на базата на медицината и светото писание.
Тя е обемиста – 436 стр., затова ще си позволим да цитираме само 1-2 изречения, над които всеки лекар трябва да се замисли: ”Учудвам се на християни, които не обръщат внимание на наднорменото си тегло и продължават да не дават покой на устата и стомаха си. Как се съчетава християнство с лакомия?” Същите въпроси би трябвало да си задава всеки затлъстял телесно – и духовно! – медик, защото лакомията е един от 7-те смъртни гряха, формулирани от Папа Григорий Велики още през 590 г. Алчността за пари – също…
Нима този човек не заслужава орден “Стара планина”?