“Стърчането” е заглавието на единствената (но много поучителна) книга на Слави Трифонов. В нея той споделя учудването си от завистта, която поражда у хората успехът на другите.
Случаят с д-р Светия Тужаров е показателен.
Веднага след дипломирането си във ВМИ – Пловдив той е разпределен в родния си град Сливен. Започва работа като уролог с ентусиазъм. Бързо жъне успехи, които впечатляват и националните консултанти. На детенце на 1,5 годинки с откъсната уретра, вследствие катастрофа, извършва спешна операция, в хода на която прилага досега невиждан метод.
Получава възторжени поздравления от самия проф. Атанасов. Другият случай на д-р Тужаров е не по-малко изумителен. Той, заедно с още 3 колеги, пришиват откъсната (напълно отделена от тялото!) при злощастен случай до рамото ръка на друго дете. Младият уролог я промива с физиологичен разтвор и се проявява като съдов хирург – възстановява всички съдове с нишковиден конец, откраднат (няма престъпление при благородни подбуди!) от специализирането му в чуждестранни клиники.
И този случай нашумява, за него пише в. “Поглед”. Д-р Тужаров става сензацията на деня. Не скрива от журналистката, че в сливенската болница няма тънки конци. Още на другия ден след публикацията в кабинета му нахлува окръжният лекар, разгневен; защо клевети болницата? Подобни конци имало в Очно отделение. Хирургът е изумен от несправедливото обвинение, настоява за проверка на място. Оказва се прав. Но началството остава нацупено: не е трябвало да разгласява конфузния за него факт. Понякога истините трябва да се замитат под килима.
Редят се нови постижения за д-р Тужаров. Той вече има 8 рационализации – нещо невиждано за провинциалния градец. Сега пък се наежва и партийният секретар. Иска му… сметка: къде се намира, какви са тези “изхвърляния”: толкова млад – и такива успехи. Просто – не е редно! Пък и му е рано да ги прави, те са привилегия единствено на професорите в София и Пловдив… Хайде, по-кротко, малкият…
Изумлението на възторжения младеж е огромно, ентусиазмът му се изпарява за миг. Вместо похвали – да получава укори от земляците си?!?
Е, хайде, тогава – сбогом, роден Сливен…
